В Евангелието Исус (м.н.) е наречен „Божий пратеник”

В същността на вярата в троицата стои идеята за виждане на Исус (м.н.) не като пратеник, който предава Божието послание, или като изпратен от Бог раб, както всички останали пророци, а като „Божий син” (Пречист е Бог). В Евангелието обаче се обяснява как Исус (м.н.) е пратеник, който проповядва Божието откровение, който призовава хората да повярват и да се подчинят на Бога. В своите проповеди Исус (м.н.) също постоянно казва, че е „изпратен пророк”. Особено забележителни са думите: „Аз им предадох Твоето слово” (Йоан, 17/14), които Исус (м.н.) отправил към Бога. Той е пророк като Соломон (Сулайман), Моисей (Муса), Давид (Дауд), Мохамед (Бог да ги благослови и с мир да ги дари), пратеник, който проповядва Божието слово. Нещо повече, в Евангелието се съобщава за следните думи на Пророка Моисей (Муса) (м.н.): „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене” (Деяния, 7/37). Една част от обясненията на Евангелието, потвърждаващи пророчеството на Исус (м.н.), са следните:

„Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Бог, Който Ме е пратил.” (Йоан, 14/24)

„Ако не върша делата на Господа, не Ми вярвайте; ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте…” (Йоан, 10/37-38)

„Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Исуса, рекоха: „Този е наистина пророкът, който има да дойде на света.” (Йоан, 6/14)

„... Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ.” (Лука, 24/19)

„... не знаят Оногова, Който Ме е пратил.” (Йоан, 15/21)

„Бог, като възкреси слугата Си, първо до вас го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.” (Деяния, 3/26)

„А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня… Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.” (Йоан, 17/3-8)

„Истина, истина ви казвам: който приема, когото ме пратя, мене приема; а който приема мене, приема Оногова, Който ме е пратил.” (Йоан, 13/20)

„... и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който ме е пратил, и Когото вие не познавате. Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.” (Йоан, 7/28-29)

„Той (Исус) им каза: „Да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл.” (Марко, 1/38)

„Исус им отговори и рече: „Делото Божие е това - да повярвате в оногова, когото е Той пратил.” (Йоан, 6/29)

„Защото тоя, когото Бог е пратил, говори Божии слова…” (Йоан, 3/34)

„... но Тоя, Който ме е пратил, е истински, и което аз съм слушал от Него, това и казвам на света.” (Йоан, 8/26)

„... Той им рече: „Аз имам храна да ям, която вие не знаете.” Поради това учениците думаха помежду си: „Да не би някой да му е донесъл да яде?” Исус им казва: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който ме е пратил, и да извърша Неговото дело.” (Йоан, 4/31-34)

Същността на проповедта на Исус (м.н.):                                                 Вяра и подчинение пред Бога

Според вярата в троицата първостепенното условие на Християнството е вяра в Исус (м.н.) и който не вярва в триединството, не е истински Християнин. В Евангелието обаче има много ясни обяснения, които доказват неверността на това твърдение. И най-вече проповедите на Исус (м.н.), които са основани само на призоваването на хората да повярват единствено в Бога. Исус (м.н.) отстранявал въпросите, съмненията, недоверчивото поведение на хората около него, като ги призовавал да се подчинят на Господа.

„А Исус в отговор му каза: Писано е: „На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш”.” (Лука, 4/8)

„Истина, истина ви казвам: „Който слуша словото ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.” (Йоан, 5/24)

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона (парите).” (Матей, 6/24)

„А Исус му отговори: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум.” (Матей, 22/37)

„Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Исус им отговаряше добре, приближи се и го попита: „Коя е първа от всички заповеди?” А Исус му отговори: „Първа от всички заповеди е: „Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила.” Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: „Възлюби ближния си като себе си.” Друга заповед, по-голяма от тия, няма.” Книжникът му рече: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него.” (Марко, 12/28-32)

„И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: „Господи, благодаря Ти, че ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си ме пратил.” (Йоан, 11/41-42)

„А Исус извика и рече: „Който вярва в мене, не в мене вярва, но в Този, Който ме е пратил. И който гледа мене, гледа Онзи, Който ме е пратил. Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в мене. И ако чуе някой думите ми и не ги пази, аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който ме отхвърля, и не приема думите ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Защото аз от себе си не говорих; но Бог, Който ме прати, Той ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря. И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както ми е казал Бог.” (Йоан, 12/44-50)

Както се вижда и в цитатите от Евангелието по-горе, Исус (м.н.), както всички останали пророци, е благословен раб, който се е отдал от цялото си сърце на Бог. Той е предал на хората Божието откровение, призовал ги е да повярват само и единствено на Бога. Не само Исус (м.н.), но и първите Християни, които слушали неговите проповеди, изпълнявали препоръките му и вървели по пътя на този свят човек, също като Исус (м.н.) били единобожни. Натискът, на който били подложени, не успял да ги обезкуражи и по никакъв начин не се отклонили от пътя на Исус (м.н.) във вярата само и единствено в Бога. Тези хора са Назаряните.

Назаряните: Искрените Християни, съблюдаващи                      проповедите на Исус (м.н.)

Исус (м.н.) оставил след себе си една правоверна общност от вярващи. Според Новия завет общността, състояща се от избраните от Исус (м.н.) дванадесет на брой апостоли, семейството на Исус (м.н.) и останалите Юдеи, които му повярвали, била наричана от останалите Юдеи „Назаряни” (според различни преводи „Назаретци” или „Назаретяни”).[i] Смята се, че това название произлиза от използвания в Евангелието относно Исус (м.н.) израз „Исус Назарянинът” („Исус Назареецът”) или  пък произхожда от един и същи източник с този израз.

Назаряните продължавали да съблюдават Стария завет и заповедите на Пророка Моисей (Муса) (м.н.), спазвали законите и забраните на Юдейската вяра. Най-съществената разлика, която разграничава Назаряните от останалите Юдеи, е усвояването на донесената от Исус (м.н.) нова религия и приемането му като пророк и Месия. Те вярвали в това, че Исус (м.н.) е пророк, за който е съобщено по-рано от Моисей (Муса) (м.н.)[ii] и е изпратен от Бог, за да напъти Юдеите по правия път и да почисти религията им от суеверните вярвания. След възнесението на Исус (м.н.) при Бог Назаряните положили всички усилия, за да разпространят донесеното от него послание. „Деяния на апостолите”, която се смята за най-важната книга на Новия завет след Евангелията, ни предоставя важни сведения по този въпрос.

Посланието на Назаряните

Според написаното в „Деяния на апостолите” учениците на Исус (м.н.) след възнесението на пророка при Бог били изложени на голям натиск. Тогавашните Юдейски първосвещеници гледали на тях като на еретична секта и искали, доколкото им позволяват силите, да ги заглушат и асимилират. В очите на римляните те също представлявали заплаха. Но натискът и порицанията не ги обезкуражили. Най-голямата тайна за това е несъмнено вярата им в Бога. Тази вяра им донесла и една голяма солидарност и братство. Това е съобщено в „Деяния на апостолите” така:

„А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.” (Деяния, 2/44-47)

В една друга част от книгата солидарността и саможертвата между Назаряните са описани така:

„А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо… голяма благодат беше върху тях всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата. Така, Йосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, Левит, родом от Кипър, който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.” (Деяния, 4/32-37)

Назаряните, които притежавали една толкова голяма вътрешна дисциплина, продължили да предават проповедите на Исус (м.н.) на останалите Юдеи. Когато представяли Исус (м.н.) пък, казвали, че той е последният пророк, изпратен на Юдеите от Бог. В „Деяния на апостолите” е предаден един от разговорите на Св. апостол Петър с една група Юдеи в храма на Соломон (Сулайман) (м.н.):

„И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание; но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада. И тъй, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Исуса Христа, когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека. Моисей бе казал на отците: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже; и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа”.

И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни. Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: „И в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена”. Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.” (Деяния, 3/17-26)

От тези цитати виждаме, че Св. апостол Петър говори за Исус (м.н.) като за „Божий служител” и подчертава, че той е пророк. На хората се съобщава, че Исус (м.н.) е пророк, за който Пророкът Моисей (Муса) (м.н.) е съобщил, и никъде не се използва израз като „Божий син”. Също така не се съобщава нищо и за вярването в троицата, нито пък за тъй нареченото обожествяване, приписвано на Исус (м.н.). (Пречист е Бог.)

Натискът срещу Назаряните

Според разказаното в „Деяния на апостолите” Юдейските първосвещеници от онова време били обезпокоени от Назаряните и с нарастване на разпространението на проповедите им това безпокойство също се увеличило. Както Юдейските свещеници, така и провокираните от тях римски управници приели Назаряните за опасна от „политическа гледна точка” група и ги взели под прицел. Според историческите архиви потисническата политика, упражнявана срещу Назаряните, постепенно нараствала. Многократно били арестувани, бити с камшик и предупреждавани да не споменават името на Исус (м.н.). През 48-49 г. сл. Хр. арестуването и наказването на Назаряните много се увеличило. И накрая около 62-65 г. сл. Хр. водачът на Назаряните бил арестуван и убит. Причината, поради която Назаряните не се разбирали с останалите Юдеи и особено с водещите книжници (Садукеи и Фарисеи), според Евангелията била, че тези книжници „престъпвали Божието слово заради традицията си, която предавали от поколение на поколение”. (Марко, 7/13)

Според Новия завет най-характерната особеност на тази общност, която живеела под водачеството на близките роднини на Исус (м.н.) и апостолите, била вярата им „само и единствено в Бог”. За Назаряните Исус (м.н.) бил благословен Божий пратеник. Вярата в троицата обаче не означавала нищо за тях. За тях имало значение единствено донесеното от Исус (м.н.) послание. Ето защо в Назарянските писания, например в „Сборното писание на Св. апостол Яков” от Новия завет, съществува постоянен призив към вяра в Бога и е акцентирано повече на религиозните понятия.

В годините между 48 и 49 сл. Хр. римският управител на Юдея разпънал на кръст много на брой Назаряни. Смятало се, че Назаряните имали роля във всякакъв вид бунтовнически действия, предприети срещу Рим. Натискът продължил и през 50-те години. През 65 г. сл. Хр. Назарянската общност напуснала  Йерусалим и се преселила към Месопотамия.

Употребата на обръщенията Отец-Син в стиховете на Евангелието

Преди да разгледаме употребата на тези две обръщения в стиховете на Евангелието, трябва да кажем, че Господ, който притежава безпределна сила и мощ, е пречист от „всички определения, направени от хората, защитаващи вярата в троицата, които са отдалечени от всякакъв вид уважение”, които ще използваме в тази част, за да  представим това изкривено вярване.

Когато погледнем към Евангелието на Марко, което е най-ранното от четирите Евангелия, ще видим, че използваните понятия „Отец и син”  са много слабо акцентирани. В стиховете на Евангелието на Марко думата „Отец” е употребена за представяне на Бог само четири пъти. Три от тях пък са изречени не от Исус (м.н.), а от други Юдеи. Поради тази причина, тръгвайки от Евангелието на Марко, не е възможно откриването на въпросната подкрепа на троицата. Нещо повече, отново в Марко Исус (м.н.) се противопоставя дори и на най-малкото обръщение към него, което би станало причина за обожествяването му:

„А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” Иисус му рече: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.” (Марко, 10/17-18)

В Евангелието на Матей, което е написано 10-15 години след Марко, тази бройка нараства очевидно: Обръщението „Отец”, използвано за Бог (Пречист е Бог) в това Евангелие, е точно 50 на брой. 28 от тях са използвани по адрес на Юдеите, т.е. общи изрази като „Молете се на своя Отец”, „Любете своя Отец”. Останалите 22 са използвани като изречени от Исус (м.н.) под формата на „Отче”. Ударението, поставено върху това понятие, е нараснало по много забележителен начин.

В Евангелието на Лука, което се смята, че е написано по едно и също време с Матей, също се забелязва подобно на това ударение. В това Евангелие думата „Отец” е използвана 18 пъти. 12 от тях са свързани с Исус (м.н.): молитвите на Исус (м.н.), които започват с „Отче”, или думите му, започващи с „Отца ми”.

В четвъртото Евангелие пък вярването, приемащо Исус (м.н.) за „Божий син” в съответния обожествяващ смисъл, е прокарано по много ясен и очевиден начин. В Евангелието на Йоан за представяне на Бог е използвана думата „Отец” точно 122 пъти и, с изключение на три от тях, всички принадлежат на Исус (м.н.). В същото време за Исус (м.н.) е използвано определението „син” – 17 пъти. Нещо повече, четири пъти Исус (м.н.) е представен специално като „единороден син на Бога”. (Пречист е Бог.)

 С отдалечаване на времето на написване на Евангелията от това на възнесението на Исус (м.н.) при Бог нараства и склонността за използване на обръщането „Отец” към Бог. С други думи, вярването, че Исус (м.н.) е уж „Божий син”, е намирало все повече почва във всяко новонаписано Евангелие. В Евангелието на Йоан пък тази склонност е спечелила още по-голяма сила. Това е показател за една все по-нарастваща с времето дегенерация.

Защо Християните биха могли да са направили това неоснователно твърдение?

В почти всеки един период, още от времето на появата на вярата в троицата до днес, тя е станала причина за големи спорове, като след 18-и век тези спорове получили много по-обширен обхват. Проучванията върху Библията, които започнали през тези години, насочили хората първо да си зададат въпроса защо вярата в триединството не е спомената открито в Евангелието и второ – в резултат на какви условия се е появила тя. Днес също редица теолози, учени, изследователи, писатели и независими Християнски движения отричат множество традиционни Християнски вярвания начело с триединството и епитимията (изкупването на греховете). Една част от тези хора и движения, които ще разгледаме в следващата глава, подкрепят представата на Арианците, които се противопоставят на вярата в троицата. Те основават своите идеи на Библията и проучванията относно произведенията, запазили се от първоначалното Християнство. 

Няколко столетия след Исус (м.н.), след решенията, взети на Никейския и Константинополския събор, вярата в триединството била превърната в основа на Християнството, а отричането на тази голяма заблуда се смятало за ерес. Поради тази причина хората, които смятат, че вярата в троицата си противоречи с вярата в един-единствен Бог, че в Евангелията не е включено триединството, или тези, които имат съмнения по този въпрос, са накарани или да замълчат, или са убедени насила. През 180-210 г. сл. Хр. в своето произведение „Клаузи на апостолското вероучение” (“Articles of Apostolic Creed”) Теодор Захн твърди, че пред израза „Вяра в един и единствен Бог” е била прибавена думата „Отец”. Захн казва, че в началото бил изправен срещу реакциите на множество църковни лидери и че думите на тези лидери били, че „това, което прави, е формиране на вярвания, които не се съдържат в светите писания”.[iii] Дънкан Хистър, известен с проучванията си върху Евангелието, пък в един диспут относно троицата, проведен през 1988 г., излага схващанията си по следния начин:

„Триединството ни представя една невъзможна за разбиране вяра в Бог. И тази вяра напълно си противоречи с ясните и разбираеми Божии слова. Може ли някой от вас да разбере твърдението, че Бог е едновременно „трима и един”? Или можете ли да проумеете вярване за „син, който е съществувал още преди да е роден”? Аз казвам, че вярата в триединството по никакъв начин не е включена в Божиите слова. В Евангелието не е спомената думата „триединство” дори и веднъж. Ние всички много добре знаем, че това вярване е прибавено към Християнството през третото столетие... Думата „Бог” е спомената 1300 пъти в Евангелието и в нито един от тези пасажи на Евангелието с думата „Бог” не е означено лице в множествено число или троица, дори не е намекнато за това. А напротив, казва се, че Бог е един... Вярването, за което говорят защитниците на троицата, не е известно и в Стария завет.”[iv]

Думите на Хистър са много ясни и днес има още множество изследователи, които са на същото мнение като него. Например в произведението си „Дъгата на вярванията” (“The Rainbow of Faiths”) Джон Хик прави следните заключения: (Бог е пречист от изразите, включени в долуцитирания откъс.)

1. Когато погледнем към проучванията, извършени през последните години, виждаме, че Исус не е проповядвал, че „е Бог или втората личност от Светата троица – син Божий”. Обратно на това вярване, той винаги е казвал на хората, че е „човешки син”.

2. Християнските специалисти и теолози не могат да обяснят по разбираем начин традиционното Християнско вярване, че Исус е както изцяло Бог, така и изцяло човек.

3. Вярата във въплъщението (инкарнацията) причинява големи вреди на взаимоотношенията между Християните и другите религиозни традиции и техните последователи. Защото това вярване загатва за това, че Християнството е по-висше от останалите религии.[v]

Зад появата на вярата в троицата могат да стоят както злонамерени хора и такива, търсещи единствено собствена изгода, така също могат да стоят и такива с чисти намерения, но които с течение на времето са се отдалечили от правия път, без да забележат. Въпросното вярване, което в началото било изразявано по различни начини, с течение на времето е възможно да е било изкривено. Хората и обществата, които подкрепят и играят роля в приемането на подобни на триединството твърдения, също така вероятно са имали различни съображения. Някои, за да могат да подчертаят още по-добре възвишения морал на Исус (м.н.), други, тълкувайки погрешно метафоричните изрази, трети, повлиявайки се от наличната политическа и културна среда, а четвърти пък, за да допринесат за по-бързото разпространяване на Християнството, са подкрепили твърдения като тези с посвоему най-искрено намерение. Поради тази причина, отричайки твърдението за триединството, трябва да имаме предвид, че първите Християни може да са изпаднали в грешка под влиянието на историческите, политически и културни условия по онова време или да са се повлияли отрицателно от трудностите поради натиска, на който са били подложени.

Думата „Син” не е използвана в Евангелието с цел                           подкрепа на триединството

В същността на вярата в троицата стои погрешното вярване, че Исус (м.н.) е „Божий син”. (Пречист е Бог.) Когато обаче разгледаме как и с каква цел е била използвана думата „син” през първите години след раждането на Християнството и през по-ранните периоди, излиза наяве една доста по-различна ситуация.

Във връзка с Исус (м.н.) думата „син” е използвана в Евангелието по четири различни начина: синът на Мария, синът на Давид, човешки син и син Божий.

Изразът „син на Мария” означава, че Исус (м.н.) е бил роден от Св. Мария (м.н.), а изразът „син на Давид” пък според Евангелието означава, че Исус (м.н.) произлиза от рода на Пророка Давид (Дауд) (м.н.).

Изразът „човешки син” е от изключително значение от гледна точка на разбиране както на това как Исус (м.н.) е представял себе си, така и на това как е гледало на него обкръжението му. Това е така, тъй като този израз е използван много по-често в Евангелията от думите „Месия” и „син Божий”. „Човешки син” е един типичен за Юдейската литература израз и в Стария завет, особено в Псалмите, е използван изключително много. Отнася се директно за хората и е много обичаен израз. Например в Езекил, когато се говори за Пророка, изразът „човешки син” е използван 90 пъти и той е представен на хората като смъртен човек. 

На арамейски език този идиом „бар наш(а)” също е бил използван за всеки по времето на Исус (м.н.), но идиомът „човешки син”, който е използван в Евангелието, подобно на този в Юдейските святи книги не е използван за всеки, а само като титла, посочваща Исус (м.н.).[vi] Изразът „човешки син” е използван 69 пъти в Евангелията на Матей, Марко и Лука и 13 пъти в Евангелието на Йоан. По отношение на цялото човечество е използван само на едно място (Евреи, 2/6-8). Това определение е използвано както за Исус (м.н.), така и от самия Исус (м.н.) със значение на „аз”. Ето част от тези откъси на Евангелието:

„И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това, що правеше Исус, той рече на учениците си: „Вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.” (Лука, 9/43-44)

„Защото, както Йона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.” (Лука, 11/30)

„.... Eто, възлизаме за Йерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците; понеже ще Го предадат на езичниците...” (Лука, 18/31-32)

„Защото Син Човечески наистина отива според както е било определено…” (Лука, 22/22)

Както споменахме по-горе, изразът „човешки син” е бил използван от първите Християни със значение на „човек”. Защото първите Християни, голяма част от които са били Евреи, са използвали този израз винаги с това значение и не са придавали на това определение никакво друго значение освен „човек”. Употребата на израза в Стария завет потвърждава този възглед и съобщава, че Исус (м.н.) е сътворен от Бог човек, който се нуждае от Божията милост.

Изразите „Божий син”, споменати в Евангелието, формират едно от уж основанията за защитниците на вярата в троицата. От векове обаче тази интерпретация носи със себе си големи спорове в Християнския свят. Това е така, тъй като всеки, който познава отблизо Юдейската култура, всеки изследовател, който е изследвал особеностите на езика, използван от хората по времето на Исус (м.н.), казва, че тази употреба има метафорично значение. Преобладаващото мнение е следното: „Божий син” бил метафоричен израз, широко разпространен сред Юдейското общество и често използван за важните личности в обществото.

През 1977 г. 7 специалисти по Евангелието, сред които имало и Англикански теолози, публикували книга със заглавие „Митът на Божието въплъщение” (“The Myth of God Incarnate”). Тази книга предизвиква огромно въздействие. В предговора редакторът Джон Хик пише следното:

„Авторите на тази книга са единодушни по въпроса, че в този последен период на 20-и век трябва да настъпи едно голямо религиозно развитие. Тази нужда произлиза преди всичко от нарастването на информацията относно корените на Християнството. Освен това се основава на приемането на това, че Исус (м.н.) е човек, изпратен от Бог със специална задача и свята цел. Вярването, че Исус (м.н.) е въплъщение на Бог и втората личност от троицата, се основава на приемането, че това, което Исус (м.н.) означава за нас, е един поетичен и митологичен начин на израз.”[vii]

Фактът, на който Джон Хик се спира чрез разнообразни доказателства из цялата книга, е, че изразът „Божий син” е вярване, появило се изцяло след Исус (м.н.), и че Исус (м.н.) по никакъв начин не е проповядвал такова вярване.[viii]

Исус (м.н.) не е отправял никакво твърдение за божественост, както си мислят Християните, живели през по-късните периоди. Той не е смятал себе си за Бог, Божий син или Негово въплъщение... Напълно невъзможно е да смятаме, че Исус (м.н.) е виждал себе си по този начин. Нещо повече, той е смятал представите в тази насока за неверие. Това се вижда много ясно от думите, които се твърди, че му принадлежат: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.” (Марко, 10/18) Разбира се, не можем да говорим със сигурност относно това какво е казал или не Исус (м.н.). Доказателствата, с които се разполага, обаче са причина историците единодушно да приемат, че Исус (м.н.) не е направил подобно твърдение.[ix]

Изразът „Божий син”, който много често се използвал сред Юдеите, метафорично означавал „принадлежащ на Бог”. Според това, когато един човек e бил наричан Божий син, се е целяло да се покаже, че този човек е близо до Бога, че служи от сърце на Бог и води живот, който би Му се харесал. В никакъв случай не се е имало предвид, че този човек притежава подобни или равни на Божиите качества, или че притежава божественост. (Пречист е Бог.) Всъщност в Юдейството няма място за такова вярване.

Поради тази причина напълно възможно е с тази фраза първите Християни също да са искали да изразят уважението си към Исус (м.н.) и да покажат силната си вяра в това, че той е свят раб, приближен на Бога. Всъщност множество Християнски теолози също акцентират на това, че „изразът, използван за Исус – „син Божий”, има метафорично значение и е използван от последователите на Исус (м.н.) с цел оказване на почит и хвалебствие”.

В действителност думата „син” на иврит е самостоятелно изразно средство и може да се използва и с други понятия. Това човек да споменава нещо като „син” означава, че има близки отношения с него. В Католическата Енциклопедия пише следното по този въпрос:

„Думата „син” се използвала за изразяването на близка връзка или специални взаимоотношения между семитите (юдеи и араби). Например „син на силата” означавало героичен войн; „син на злото” – зъл човек, „син на гордостта” – високомерен човек, „син на богатството” – много богат човек, „син на откупа” означавало заложник, „син на мълнията” – много бързо летяща птица, „син на смъртта” – човек, който се очаквало да умре, „син на лъка” – стрела, „син на Белилал” пък означавало прокълнат човек. Идиомът „син на пророците” се използвал за представяне на учениците, следващи тези пророци. Изразът „Божий син” пък в Стария завет се използвал за съществата, които имали близка връзка с Бог. Като „Божий син” бяха наричани ангелите или само вярващите хора.”[x]

Доц. д-р Махмут Айдън от богословския факултет на университета „19 май” предава идеите на Джон Хик по този въпрос по следния начин:

„... Един такъв вид стереотипна фраза беше вече широко разпространена през периода, когато Исус (м.н.) се появил, и често се използвала по адрес на видните личности в обществото. Поради тази причина учениците на Исус (м.н.) също били усвоили този израз, т.е. „Божий син”, и го използвали по адрес на своя предводител, т.е. по адрес на Исус (м.н.). Според това Исус (м.н.), точно както царете от рода на Давид (м.н.) и видните от религиозна и морална гледна точка личности, живеещи в Юдейското общество, бил определен като Божий син. Според Хик в Юдейския начин на мислене царете и видните личности, които били наричани „Божий син”, в никакъв случай не са били разбирани като Божии синове в прекия смисъл на думата. Но на тях им е била отдавана почит, представяйки ги за Божии синове единствено с цел уважение и възвеличаване, поради качествата, които са притежавали. Тоест въпросният израз в Юдейския начин на мислене в никакъв случай не е използван в прекия смисъл на думата. През цялата история Юдеите са използвали идиома „Божий син” по адрес на хора. Например, когато потомствените царе били приемани за Божии синове, Месията бил приеман за земния цар, който трябвало да дойде от рода на Давид (м.н.)... Привържениците на Исус (м.н.) също без никакво затруднение приложили върху него тази стереотипна фраза. Представата за Исус (м.н.) като за същество, притежаващо божествени особености, на първо място се дължи на културата по неговото време. Според това, през периода, в който е живял Исус (м.н.), хората, които притежавали някои важни качества, били третирани като „Божий син”, притежаващ божествено качество, но в преносния смисъл на думата.”[xi]

След като Махмут Айдън подробно разглежда идеите на Джон Хик по този въпрос, той прави следните изводи относно употребата на израза „Божий син”:

„Нито самият Исус (м.н.) е твърдял, че притежава божествена същност, нито пък неговите ученици са предали каквото и да било, което би напомнило за неговата божественост. Напротив,  представата за божествеността на Исус (м.н.) за първи път се е появила сред Християнското общество и с течение на времето се развила и се превърнала в догма. Това станало така, тъй като изразите за божествен син с течение на времето се отдалечили от Юдейското значение и се доближили до значението на елинистичната римска култура.”[xii]

Един от изследователите на Новия завет, П. М. Кейси, автор на различни книги относно основите на първото Християнство, казва, че „Исус (м.н.) може да е наречен Божий син от тези, които са го смятали за специален и много набожен човек”.[xiii] Другото нещо, на което Кейси обръща внимание, е това, че в Юдейската традиция хората или събитията, които имали лично или обществено значение, били изобразявани с митологични и метафорични идиоми.[xiv]

Според представата за „Месия” в Юдейските вярвания ще се появи един цар – Месия, който ще е от рода на Давид (м.н.). Царете, идващи от рода на Давид (м.н.), също са били приемани за „Божии синове в смисъл на възкачването им на царското място”...[xv] Хората, които са приемали Исус (м.н.) за „Месия”, може да не са намерили нищо против това да го назовават с този идиом, като продължение на това вярване.

В своето произведение „Историческият образ на Исус” (“The Historical Figure of Jesus”) проф. Е. П. Сендърс също обръща внимание на факта, че изразът Божий син никога не е използван в Юдейското общество в прекия си смисъл. Сендърс казва, че изразът „Божии синове”, използван сред Юдеите, имал нравствено значение, което включвало в себе си както мъжете, така и жените. За Юдеите този израз имал метафорично значение и показвал привързаността към Бога.Е. П. Сендърс тълкува по следния начин употребата на израза „Божий син” сред първите Християни:

„... Първите Християни са използвали израза „Божий син” по адрес на Исус (м.н.), но те не са смятали, че той е получовек-полубог. Те са приемали идиома „Божий син” като възвишена служба... Когато първите съмишленици на Исус (м.н.) са го наричали „Божий син”, може да са искали да изразят едно по-абстрактно положение: като например, че е притежавал по-специални взаимоотношения с Бог, който го е избрал, за да сполучи в едно много важно дело. Християните, които не били от Юдеите, когато за първи път приели тази религия, е възможно да са разбрали идиома „Божий син” в светлината на своите истории за Александър Македонски или собствените си митологии...”

Както казва и Сендърс, с преминаване на проповедите на Исус (м.н.) от Юдеите към не-Юдеите, т.е. към идолопоклонниците-римляни, значението на този идиом, който бил използван метафорично, започнало да се изменя и да се използва със значение, изразяващо предполагаемата божественост на Исус (м.н.). Ето така Исус (м.н.), който бил известен сред първите Християни като Месия и личност, която притежава напълно човешка същност, започнал да бъде третиран като божество. (Пречист е Бог.) В една от своите статии Уилям К. Варнер разглежда как това понятие се приема от Християните:

„Неоспорим факт е, че в Евангелието всички, които са вярвали на Исус (м.н.), също са представени като „Божии деца”. (Йоан, 1/12) При това положение каква разлика има между това аз да съм Божий син и това Исус (м.н.) да е Божий син? Изразът Божий син наистина ли показва божествеността на Исус (м.н.), или Християните четат повече от това, което се има предвид в Евангелието? За да можем да дадем отговор на този въпрос, трябва да разгледаме подробно как са разбирали този израз тези, които първи са слушали и чели Християнското послание. Добре, но кои са тези хора? Погледнати от обща гледна точка, тези хора са били Юдеи и не-Юдеи. И двете групи постоянно са използвали понятието „Божий син” в лингвистичната и културна обстановка на 1-ви век.”

Защитниците на троицата не приемат тълкуванието, че използваното в Евангелието понятие „син” е израз на почит и уважение. На много места в Евангелието обаче въпросното понятие е използвано очевидно с това значение. Например изразът „Божии синове” е използван за всички искрени вярващи, които вярват в Бог и вървят по пътя на Исус (м.н.):

„Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Господ Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Бог.” (Матей, 5/44-48)

„Понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии.” (Римляни, 8/14)

„И ще ви бъда Господ, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.” (Коринтяни 2, 6/18)

„… и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.” (Лука, 6/35)

Както се вижда и от примерите по-горе, изразът „Божии синове” е използван множество пъти в Евангелието. Значението, с което е използван пък, е същото като това от Юдейската култура: Хора, които са приели Бог за покровител, които полагат усилия, за да се доближат до Бога, които живеят според Божиите заповеди... Всъщност в Евангелието на Лука относно Адам (м.н.) се казва, че е „Божий син” (Лука, 3/38). Както в Евангелието, така и в Стария завет изразът „Божий син” е използван много пъти. Например в Стария завет за народа на Израел е използвана думата „син”:

„Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си.” (Осия, 11/1)

В един друг цитат от Тората (Петокнижието) същият израз е използван за описване на ангелите:

„Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.” (Йов, 1/6)

В началото на 6-а глава от частта Изход с израза „Божии синове” са описани умножаващите се по земята, хора. Други стихове в тази насока са следните: (Пречист е Бог от долуцитираните думи.)

„Кажи на фараона: тъй говори Господ: Израил е Мой първороден син.” (Изход, 4/22)

„Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм Господ на Израиля, и Ефрем е Мой първороден.” (Еремия, 31/9)

„Ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих.” (Псалми, 2/7)

В Петокнижието е използван изразът „Божий син” също така и за Пророка Соломон (Сулайман) (м.н.). Стиховете, разкриващи това, са следните:

„Кога се изпълнят твоите дни, и ти се прибереш при отците си, тогава ще въздигна твоето семе след тебе, което ще бъде от синовете ти, и ще закрепя царството му. Той ще Ми съгради дом, и ще закрепя престола му вовеки. Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син, и милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от оногова, който беше преди тебе. Ще го поставя в Моя дом и в Моето царство навеки, и престолът му ще бъде вечно крепък.” (Летописи 1, 17/11-14)

Този свят човек, който е назован с името „Божий син”, е Соломон (Сулайман) (м.н.), един от синовете на Давид (Дауд) (м.н.).

(И каза Давид на Соломона:) ... Ето, ще ти се роди син, който ще бъде спокоен човек, защото ще го успокоя от всички неприятели около него; понеже Соломон ще му бъде името и в неговите дни ще дам мир и тишина на Израел; Той ще построи дом на името Ми и ще Ми бъде син, пък Аз нему - баща, и ще закрепя престола на царството му над Израиля довека. Сега, сине, нека Господ бъде с тебе, та да имаш сполука и да построиш дом на Господа, твоя Бог, според както Той говори за тебе. (Летописи 1, 22/9-11)

Отново в същата част стиховете продължават така:

„А от всичките ми синове (защото Господ ми даде много синове) Той избра сина ми Соломон да седи на престола на Господнето царство над Израел; и ми каза: син ти Соломон ще построи Моя дом и Моите двори, защото съм Си го избрал за син, и ще му бъда баща; и ще утвърдя царството му навеки, ако той твърдо изпълнява Моите заповеди и Моите наредби, както до днес.” (Летописи 1, 28/5-7)

Всички обяснения, цитирани по-горе, разкриват напълно ясно как изразът „Божий син” е използван в Юдейските традиции по адрес на Божии раби, които „са искрени, богобоязливи и отдадени на Господа”. Следователно целта за използването на този израз за Исус (м.н.) е същата. Този израз, точно както е и в обясненията относно пророците Соломон (Сулайман) (м.н.) и Адам (м.н.), е метафорично обяснение, произлизащо от Юдейските традиции. Това понятие било избрано от първите Християни, които били израснали сред Юдейската култура, познавали Тората (Петокнижието) и преди да се подчинят на Исус (м.н.), прилагали определенията на Юдейството с цел подчертаване на неговата богобоязън и близост до Бога.

Друго доказателство, което показва, че изразът „Божий син” не може да представлява опора за вярата в троицата, е свързано с използването на Божието име в Евангелието. В своята статия със заглавие „Кой е Исус? Дали вероученията ни казват истината за него?” (“Who is Jesus? Do the creeds tell us the truth about him?”) Антони Бъзард описва как в Евангелието е използвано Божието име, със следните думи:

„В Библията Бог е представен хиляди пъти (някой е изчислил, че са над 11 000 пъти) чрез лични местоимения в единствено число (Аз, Мене, Ми, Ти, Тебе, Той, Него). Във всички езици тези местоимения разкриват едно лице, а не три. Следователно съществуват хиляди стихове, които ни съобщават, че единственият истински Бог е Едно Същество, а не три.

В Новия завет (или Стария) няма нито едно място, където да може да се докаже, че името Бог е „Бог в три личности”. Поради тази причина името Бог в Библията никога не е със значението на Бог според принципа на триединството

Както подчертахме в продължение на целия този раздел, понятието „син” е начин на изразяване, широко разпространен в Юдейската култура, и не се използва със смисъл на обожествяване. Поради тази причина тези, които използват този израз с мисълта, че Исус (м.н.) е Божий син, които твърдят, че този свят пророк притежава еднаква сила с Бог (Пречист е Бог), правят голяма грешка според Юдейските вярвания. В Ислямската религия също тези, които използват този израз с цел приписване на божественост на Исус (м.н.), са предупредени множество пъти в айятите на Корана. Това, което вършат, е много голям грях пред Бог. Бог е повелил следното в сура Маида от Корана: