Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2009 11:30 - ЗАБЛУДАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ ОТНОСНО „ТРИЕДИНСТВОТО” - І част
Автор: rrosenn Категория: Технологии   
Прочетен: 6511 Коментари: 0 Гласове:
5



Голяма част от вярванията на двете най-големи Божии религии на земята – Исляма и Християнството, са общи. Християните, също като Мюсюлманите, вярват в безусловното съществуване на Бог, в това, че Той е Изначалният и Безкрайният, че е сътворил цялата Вселена от небитието и властва над цялата материя с безпределната Си мощ. Идеологическите заблуди, срещу които се изправят Мюсюлманите и Християните, също са общи. Идеологическите борби, които водят срещу атеизма, нерелигиозността, расизма, фашизма и моралната дегенерация, или усилията, които полагат за съобщаване на Божието съществуване, показват голяма прилика. Общите им цели са формирането на изпълнен със справедливост свят, в който всички хора да познават Бог и да живеят в мир, търпимост и спокойствие. Вярващите и от двете религии действат с богобоязън и обич към Бога, следват пътя на Божиите пратеници и се подчиняват на Неговото откровение.

Християни и Мюсюлмани изпитват дълбока обич и уважение към знатния Божий раб – Исус (м.н.). Исус (м.н.) е свят Божий пратеник, който Бог ни е представил и в Корана и когото е предпочел измежду народите. В Корана се съобщава, че Исус (м.н.) е „знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]” (Коран, 3:45). Той е скъп Божий слуга, който Господ е надарил с разнообразни чудеса и е удостоил с възвишена нравственост. 

Целта на написването на тази статия е да се сложи край на погрешното вярване в „триединството”, което не се съдържа в истинското Християнство (под истинско Християнство се има предвид Християнството във вида му, в който за първи път е низпослано на Исус (м.н.), а се е появило много след възнесението на Исус (м.н.) при Бог. В книгата в светлината както на Християнските източници, така и на знаменията на Корана, ще представим как истинското Християнство е правоверна (вяра в единствеността на Бог) религия, която взима за основа единобожието. Освен това ще разгледаме причините, поради които вероятно е възникнала вярата в троицата, която е основана на вярването, че Исус (м.н.) е „Божий син” (Пречист е Бог). Преди да се спрем на подробностите, свързани с това вярване, искаме да подчертаем, че всемогъщият и всесилен Бог е пречист от всички изрази, които ще използваме, за да обясним триединството, и Неговият свят пророк Исус (м.н.) е далеч от едно такова охарактеризиране. (Направени са известни изменения на някои изрази от пасажите от Библията, използвани из цялата статия, като „Отец” е заменен с „Господ – Бог”, а „Син” с „Пророк – пратеник”. В знак на уважение към благословения Божий пророк Исус (м.н.) след името му е използван изразът „мир нему” (съкратена форма „м.н.”).

Другият значителен момент, който трябва да подчертаем, е фактът, че Мюсюлманите, които вярват във всички изпратени от Бог пратеници и книги, уважават вярванията и ценностите на Християните и Евреите. В Ислямската религия Тората (Петокнижието) и Псалмите, които се намират в Стария завет - святата книга на Евреите, и свещената книга на Християните – Новият завет (Евангелието), се определят като Божии книги, а представителите на тези религии като „Хора на Писанието”. В сура (глава) Бакара Господ описва Мюсюлманите по следния начин:

„И които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб ...” (Коран, 2: 4)

Тези, съобщени в айятите (знамения), книги са писанията на Пророка Авраам [Ибрахим] (м.н.), Петокнижието (Тората), низпослано на Пророка Моисей [Муса] (м.н.), Псалмите, спуснати на Пророка Давид [Дауд] (м.н.), и низпосланото на Пророка Исус (м.н.) Евангелие. Божието откровение, изпратено на Авраам [Ибрахим] (м.н.), не е достигнало до днес. Останалите книги пък с течение на времето се отдалечили от първоначалния си вид, били подправени от някои хора поради различни причини. Именно поради това в някои свои части съдържат коментари и обяснения, отдалечаващи се от правоверната Божия религия. Наред с това до днес са се запазили и пасажи, съответстващи на Корана, като тези, разкриващи вярата в Бог и пратениците Му, обичта към Бога, богобоязънта и добрите морални ценности. (Бог знае най-добре.) Бог е съобщил, че тези книги са напътствие за народите, на които са били изпратени. В сура ал-Имран Бог повелява така: „Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието за напътствие на хората ...” (Коран, 3: 3-4). В един друг айят Господ дава следната информация относно Петокнижието (Тората):

„Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците ­ според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели...” (Коран, 5: 44)

За една част от Юдейските равини в Корана е повелено така: „Преиначават словата, размествайки ги.” (Коран, 5: 41). В един друг айят пък Бог съобщава за една част от Юдеите: „Онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: „Това е от Аллах.” (Коран, 2: 79). Тоест те са променили святата книга, която Бог е спуснал на Пророка Моисей (Муса) (м.н.). Християните пък, вярвайки в троицата, са изпаднали в една много голяма заблуда. (Коран, 4: 171)

Заблудата на Християните относно „триединството”

В продължение на цялата история Бог е изпращал на хората пророци, които да ги поведат по правия път и да им съобщят за грешките, които допускат. Всеки един пророк е призовавал народа, при който е бил изпратен, по праведния път и им е съобщавал полученото от Бог откровение. Независимо от това, че във всяка религия съществуват известни различия в законите, начина на преклонение и обичаите, в основата на проповедите на всички пророци стои същата единобожна религия. Единобожен (монотеистичен) означава „вяра в това, че Бог е едно и единствено божество”. Човек, който има единобожна вяра, знае, че единственият притежател на безкрайната сила и мощ е Бог, Господът на световете. Той осъзнава, че всички хора са зависими от Господа, безпомощни Негови слуги, че всички същества са се подчинили на Бог. С други думи, двете други големи правоверни религии освен Исляма – Юдейството и Християнството, в непроменения им вид, са установени на основата на несъдружаването на никое друго същество с Бог.

Представителите и на трите Божии религии, които вярват в съществуването и единството на Бог, в действителност съблюдават религията, която Бог е низпослал на Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.). В Корана се съобщава, че религията на Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.) е „правоверна” и Бог е заповядал на Пророка Мохамед (м.н.) да се подчини на тази религия:

„После ти разкрихме [о, Мухаммад]: “Следвай религията на Ибрахим правоверния!” Той не бе от съдружаващите.” (Коран, 16: 123)

Думата „правоверен” означава „човек, който вярва само в Бог и служи само на Него”. Подчертаването на качеството на Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.) като „правоверен” ни показва, че той е вярвал само и единствено на Бог и е бил отдаден само Нему.

Правоверната религия, която Бог е низпослал на Авраам (Ибрахим) (м.н.), е била поддържана жива от останалите праведни вярващи от неговия род:

„А кой друг се отвръщаше от вярата на Ибрахим, освен онзи, който е безразсъден за себе си? Него [Ибрахим] Ние избрахме в земния живот, а в отвъдния той е от праведниците. Когато неговият Господ му рече: „Отдай се!” ­ той рече: „Отдадох се на Господа на световете.” И завеща това Ибрахим на синовете си, [а също] и Якуб: „О, мои синове, Аллах избра вашата религия ­ умирайте само отдадени!” Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуб и той рече на своите синове: „На какво ще служите след мен?” Рекоха: „Ще служим на твоя Бог и на Бога на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак ­ на Единствения Бог, и Нему ще бъдем отдадени.” (Коран, 2: 130-133)

Както се вижда, „правоверната” религия на Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.) е обща религия между Евреи, Християни и Мюсюлмани. Евреите приемат Авраам (Ибрахим) (м.н.) като пророк на всички Евреи и твърдят, че следват неговия път. Християните приемат Авраам (Ибрахим) (м.н.) както като пророк на Евреите, така и като свой пророк. Вярата в Авраам (Ибрахим) (м.н.), обичта и уважението, изпитвани към него, са от изключително значение както за Евреите и Християните, така и за Мюсюлманите. Господ е повелил следното в сура Ниса от Корана:

„И кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал на Аллах с истинска преданост и е последвал вярата на Ибрахим Правоверния? Аллах прие Ибрахим за приятел.” (Коран, 4: 125)

Мюсюлманите, както е заповядал Бог в Корана, вярват в низпосланото на всички пророци и  „не правят разлика между никого от тях”:

„Кажете: „Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (Коран, 2: 136)

Но не трябва да се забравя, че най-приближените до Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.), който е пример за всички хора със страстната си вяра, дълбока обич към Бог, подчинението от сърце пред всички Божии заповеди, покорството и възвишената си нравственост, несъмнено са тези, които съблюдават неговия морал и следват пътя на единобожието. Бог е повелил следното в Корана:

„Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк, и тези, които повярваха. Аллах е Покровителят на вярващите.” (Коран, 3: 68)

Поради тази причина Християните и Евреите, които вярват от сърце в Бог, подобно на Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.), и праведните вярващи, които го следват, трябва да се обърнат и уповават само на Бог, да вземат за пример прекрасната нравственост, искреност и религиозна задълбоченост, проявени от  Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.). И те, подобно на правоверните, които съблюдават единобожната вяра на Авраам (Ибрахим) (м.н.), трябва да бъдат искрени Божии слуги, които да се подчиняват единствено на Него и да не Го съдружават с нищо. Днес обаче поради вярата в триединството Християните са се отдалечили от това описание. Поради триединството, което се родило след възнесението на Исус (м.н.) при Бог, те се отклонили по един неправилен път и променяйки монотеистичното вярване, формирали едно ново такова.

 

Какво означава за Християните заблудата на триединството?

Първоначално Християнството се заражда между живеещите в Палестина Евреи. Почти всички от обкръжението на Исус (м.н.) и хората, които му повярвали, били Евреи и живеели според Моисеевите закони. От друга страна пък, най-основната особеност на Еврейството е единобожието, вярата в един-единствен Бог.

Християнството започва да се променя след възнесението на Исус (м.н.) при Бог, с напускането на Еврейския свят и с разпръскването им по земите на езичниците. Единобожието, което е основно в Моисеевите закони, претърпяло голямо изменение. Поради вярата в троицата Християните започнали посвоему да приемат Исус (м.н.) като божество. (Бог е пречист от всички изрази, съдържащи суеверия, които ще използваме в тази глава, за да опишем вярата в троицата.)

Вярата в „триединството” се появява в края на този процес. За Християните това понятие означава една, състояща се от „Отец, Син и Светия дух”, трибожна вяра. Триединството е един от основните религиозни постулати на традиционното Християнство. Това погрешно вярване, напълно противоречащо на монотеизма, който има за основа вярата в единствеността на притежаващия безпределна сила и мощ Господ, може да бъде изложено чрез следните точки:

            Според вярата в триединството с понятието „Тройно единство” Бог проявява Себе си в три личности и Отец – Син – Светия дух са едно и също нещо. Това вярване може да бъде обобщено със следните изречения: „Отца, Сина и Светия дух са самият единствен Бог”, „Бог съществува под формата на Отца, Сина и Светия дух”... Според това погрешно вярване, което противоречи на разума и логиката, всяка една от личностите от троицата е Бог и поради тази причина притежават една и съща сила и власт. (Бог е пречист.)

            Вярва се, че Исус (м.н.) е уж Божий син. Според това погрешно вярване Исус (м.н.) има една и съща същност с Бог. Това вярване се нарича „единосъщен” (хомоусиус) и се обобщава по следния начин: „Отец и син произлизат от една същност, вещина”.

            Вярва се, че Исус (м.н.) не е бил сътворен, а идва от вечността като Божий син. Според това погрешно вярване Исус (м.н.) се е спуснал от небесата, за да спаси хората, приел е телесна форма и е станал човек. Това вярване се нарича „въплъщение” (инкарнация).

Вярата в троицата формира една изкривена вяра във Всевишния и Всемогъщ Бог и обожествява Исус (м.н.), когото Бог е изпратил на хората като пророк. Но въпреки че съдържа в себе си доста противоречия и е в пълно несъответствие с единобожието, триединството заема едно много съществено място в преиначената религиозна система на Християните. Следователно човек, който не вярва в триединството, т.е. в това, че Исус (м.н.) е Божий син, не се приема като истински Християнин от защитниците на традиционното Християнство.

Интересен е фактът, че през цялата Християнска история върху различните хора и движения, които са се изправяли срещу триединството и са отстоявали това, че Исус (м.н.) е просто човек и пророк, изпратен от Бог, е бил упражняван жесток натиск. Доказателствата от Евангелието и живота на Исус (м.н.), които тези хора изтъквали, винаги били пренебрегвани, било е забранено да се говори по тези въпроси. Вярващите в единобожието хора остро се противопоставяли на онези, които твърдели, че Исус (м.н.) е Божий син, и открито обявили това за „съдружаване на Господа”. Поради тази причина в продължение на векове те били представяни като „неверници”, „еретици” и дори „врагове на религията”, а тези, които ги подкрепяли, били третирани по същия начин. В Християнския свят хората, които вярват в единствеността на Бог, винаги са били малцинство в сравнение със защитниците на троицата.

Но дори тези, които безпристрастно са изследвали този въпрос, установяват, че истинското Християнство е така нареченото правоверно Християнство (вярването в единствеността на Бог), което в продължение на векове е било подложено на натиск. С голяма част от започналите през 18 век независими проучвания на Библията се достига до заключението, че в Християнските свети писания няма троица, изкупление и подобни на тях вярвания.

Днес някои Християнски движения, може би и под влиянието на тези исторически доказателства, отричат триединството. Така например Унитарианската църква, която има привърженици по всички краища на света, представлява едно много голямо Християнско общество, което отрича вярата в троицата. Въпреки че между движенията като това съществуват известни идейни различия, всички те не приемат, че Исус (м.н.) е Божий син, и твърдят, че Християнството повелява да се вярва единствено в Бог.

Голяма част от тях изтъкват и неверността на твърденията, че Исус (м.н.) е бил разпънат на кръст, за да изкупи греха на човечеството. Днес можем да срещнем опровергаващите триединството Християни под различни наименования и под формата на разнообразни църковни формации. Особено в Америка с всеки изминат ден „противниците на триединството” стават все по-силни и се забелязва голямо увеличение в броя на тези, които явно представят истините в Християнския свят. Между тях особено забележителна е „Световната Божия църква” (“The Worldwide Church Of God”). Основателят на тази църква Хърбърт Армстронг защитава идеята, че доктрината за триединството е неправедно вярване, което е навлязло в Християнството от езическите култури.

Мястото, на което трябва да обърнем най-голямо внимание по отношение на този въпрос, е, че „триединството”, за което защитниците на традиционното Християнство твърдят, че е негова основа, не може да бъде открито в нито една част на Библията. Това вярване го няма нито в Стария завет, който представлява Свещените книги на Евреите, нито пък в Новия завет – Свещеното писание на Християните. Вярването в троицата се основава на погрешното тълкуване на някои изрази от Евангелието, като тази дума е използвана за първи път в края на 2-рото столетие от Теофилус от Антакия. Окончателното внедряване на това вярване в Християнската вяра обаче става много по-късно. Именно поради тази причина Библейските изследователи и тези, които са против триединството, се съсредоточават върху следните въпроси: „Не би ли трябвало вярването в троицата, което е представяно като основа на Християнската религия, да беше ясно изразено в Светата Книга? Ако това вярване наистина бе правилно, то не би ли трябвало Исус да беше обяснил подробно този въпрос на хората?”. Отговорът, който са си дали на тези въпроси, е ясен: Едно вярване, което не е ясно споменато в Евангелието и което поради тази причина не е известно на първите Християни, не може да бъде основа на Християнството. Това не е нищо друго освен една митологична легенда, която се е формирала след Исус и под въздействието на установената гръцка култура и няма нищо общо със същността на Християнството.

Вярата в триединството се отрича и в корана

Когато разгледаме внимателно цялата Библия, ще видим, че много често се подчертава безпределната Божия сила и мощ, че Исус (м.н.) е описан като благословен пратеник, който притежава човешки качества. Става ясно също, че няколкото израза, за които се твърди, че подкрепят вярата в троицата, всъщност твърде явно противоречат на Библията като цяло. Всички тези доказателства,  показват ясно как вярата в троицата се е появила много след възнесението на Исус (м.н.) при Бог. Но преди да преминем към тези глави, трябва да се спрем на това как триединството е представено в Корана, единствения източник, от който хората могат да получат най-достоверната информация относно Християнството и Исус (м.н.).

В Корана се съобщава, че Евангелието е изпратено като потвърждение на Петокнижието (Тората):

„И изпратихме по следите им Иса (Исус), сина на Мариам
Дева Мария), да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.” (Коран, 5: 46)

С низпосланите му в Евангелието заповеди Исус (м.н.) е поправил променените вярвания на Петокнижието. В Корана, който Бог е низпослал на Пророка Мохамед (м.н.), пък се потвърждава както Евангелието, така и Петокнижието (Тората), но също така се съобщава на хората и за нещата от тези две Божии Книги, които са били променени впоследствие. В айята се съобщава, че Коранът е „свидетел”:

„И ти низпослахме Корана с истината, за да потвърди Писанията преди него и да бъде техен свидетел. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им вместо истината, която си получил! За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.” (Коран, 5: 48)

Качеството на Корана, споменато в горния айят, е изключително важно. Докато айятите на Корана потвърждават Евангелието и Петокнижието във вида им, в който първоначално са низпослани от Бог, той в същото време е и техен свидетел. Съобщаването на подправките в тези две Божествени книги, които са се отдалечили от вида, в който за първи път са били разкрити на Пророците Моисей (Муса) и Исус (Бог да ги благослови и с мир да ги дари), и призоваването на Евреите и Християните по правия път също са проявление на това качество.

На този етап мястото на Християнската религия е много различно, защото в Корана Господ е съобщил, че тези, които са най-близко до Мюсюлманите, са тези, които казват „Ние сме Християни”:

„... ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: „Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.” (Коран, 5: 82)

В цялата Ислямска история могат да бъдат видени проявленията на този айят. Близките взаимоотношения между Християни и Мюсюлмани са започнали през първите години на Исляма. Тези взаимоотношения се засилили с осигуряването на защита от страна на Християнския цар на Етиопия на Мюсюлманите, които бягали от потисничеството на езичниците. От друга страна пък, Християните, населяващи Ислямските земи, винаги са водили един спокоен, изпълнен с либералност и справедливост живот.

В Корана Бог съобщава за Евангелието, че е „напътствие и светлина, поучение за богобоязливите” (Коран, 5: 46) и е изпратено на хората по времето на Исус (м.н.) като „напътствие” (Коран, 3: 3-4). Някои от айятите на Корана, които приканват Християните да спазват истината в Евангелието, са както следва:

„И нека хората на Евангелието отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.” (Коран, 5: 47)

„Кажи: „О, хора на Писанието, вие сте без опора, докато не спазите Тората и Евангелието, и низпосланото ви от вашия Господ...” (Коран, 5: 68)

Както се вижда и от айятите, Ислямската религия има много топъл подход към Християните. В Корана се хвали моралът на Християните и те са призовани да увеличат още повече вярата си. В множество айяти на Корана пък ни се съобщава за погрешността на вярата в триединството. Така например в сура Ниса Господ е повелил следното:

„О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник. Месията не ще презре да бъде раб(служещ) на Аллах, нито приближените ангели. А който презре да Му служи и се възгордее ­ Той всички ще събере при Себе Си.” (Коран, 4: 171-172)

Както се вижда от айятите по-горе, Господ ни съобщава колко голяма грешка е вярата в триединството и предупреждава защитниците на това вярване с Деня на равносметката.

В айятите открито се отрича погрешното вярване, че Исус (м.н.) е Бог. (Пречист е Бог.) Господ съобщава, че хората, които извършват това неоснователно приписване на Исус (м.н.), са изпаднали в нечестивост:

„Бяха неверници онези, които рекоха: „Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” А Месията рече: „О, синове на Израил, служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.” (Коран, 5: 72)

Както се съобщава в айята, Исус (м.н.) е далеч от това тяхно оприличаване. Той е един сътворен от Бог раб. Той е отдаден на Бог, високо нравствен, избран над народите, благословен пророк. Когато  проповядвал правоверната религия на хората, той винаги изтъквал възвишената сила и мощ на Господа, съобщавал е, че и самият той е Божий раб. В Корана се съобщава още, че тези, които изпадат в неверие с твърдението, че Исус (м.н.) е божество, също така не са оценили Господа по подобаващ начин:

„Неверници са онези, които казват: „Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” Кажи: „А кой ще попречи с нещо на Аллах, ако поиска да погуби Месията, сина на Мариам, и майка му, и всички по земята?” На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.” (Коран, 5: 17)

Както се съобщава в айята, всички хора са безпомощни и нуждаещи се пред Бог. Господ е този, Който е сътворил цялата вселена от небитието, Който притежава безусловна сила и власт над всички същества. Било то живо или не, контролът над всяко едно нещо принадлежи на Бог. Исус (м.н.) също е сътворен от Бог, подчинен Нему раб и Божий пророк.

В сура Маида се съобщава за това как Исус (м.н.) отрича неоснователните твърдения, отправени по негов адрес, така:

„И когато Аллах рече: „О, Иса, сине на Мариам, ти ли каза на хората: „Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” Рече: „Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Всезнаещият неведомите неща.” (Коран, 5: 116)

В други айяти пък се съобщава за истинското съобщение, което Исус (м.н.) е дал на хората:

„Рече той: „Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив.” (Коран, 19: 30-31)

„[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.” (Коран, 3: 50-51)

 В сура Ихлас качествата на Бог са съобщени така:

„Кажи [о, Мухаммад]: „Той е Аллах ­ Единственият, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.” (Коран, 112: 1-4)

Истината е следната. Бог е един и Исус (м.н.) е Негов раб и пророк, точно както Пророкът Авраам (Ибрахим), Моисей (Муса), Мохамед и останалите пророци (Бог да ги благослови и с мир да ги дари).

Истинското Християнство в Библията

В Библията има множество обяснения, които не оставят никакво основание за вярата в троицата, а напротив - подкрепят монотеистичното вярване, което има за основа вярата в един-единствен Бог. Всъщност групите, изправяли се срещу триединството през цялата история, също са обръщали внимание на това и са показвали как защитниците на троицата излагали бездоказателствени твърдения.

Докато вярата в триединството приписва на Исус (м.н.) равна божественост с Бог (Пречист е Бог), в пасажите на Библията много подробно се описва единството на Бог, Неговата безпределна власт над всичко. Както в проповедите на Исус (м.н.) към народа и учениците му, така и в речите на апостолите хората винаги са призовавани към единобожната вяра. Исус (м.н.) винаги е казвал, че това, което прави, в действителност го прави с безпределната сила и мощ на Бог, че всичко, което казва, е накаран от Бог да каже, а чудесата извършва с Божие позволение. Той призовавал хората, които го възвеличавали, да възвеличават Бога, да споменават безпределната Божия сила и да Му се подчинят. Ще разгледаме това подробно в следващите страници.

Съществуват множество айяти от Корана, които съобщават за проповедите на Исус (м.н.). В сура Маида е повелено следното по този въпрос:

„И когато Аллах рече: „О, Иса, сине на Мариам, ти ли каза на хората: „Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” Рече: „Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Всезнаещият неведомите неща. Казах им единствено това, което Ти ми повели: „Служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел. Ако ги измъчваш ­ те са Твои раби, а ако ги опростиш ­ Ти си Всемогъщият, Премъдрият.” (Коран, 5: 116-118)

Както се съобщава и в айятите, Исус (м.н.) е призовавал хората единствено да повярват в Бог и да живеят за Него. Монотеистичното вярване формира основата на религията както в Исляма, така също и в „истинското Християнство”. (Употребената в откъсите на Евангелието, цитирани в тази глава, дума „Отец” е заменена с „Бог или Господ”, „син” с „пророк, пратеник”, думата „Господ”, използвана по адрес на Исус (м.н.), пък е променена с „учител”.)

 

 

Единобожната вяра в Стария завет

Суеверното понятие „Божий син”, което се появило 30-40 години след възнесението на Исус (м.н.) при Бог, с течение на времето се популяризирало. Доста продължително време обаче останало в неизвестност какво точно изразява то. Някои тълкували това понятие само като метафора, която показва превъзхождащото положение на Исус (м.н.) при Бог, и продължили да вярват в единството на Бог. Други пък, облягайки се на това понятие, обожествили Исус (м.н.) и го приели посвоему за „Бог – син”.

Както е известно, Исус (м.н.) бил от рода на Израил и извършвал проповедите си пред синовете на Израил. Когато Исус (м.н.) се появил, синовете на Израил, т.е. Юдеите, били народ, който от две хиляди години вярвал само и единствено в Бог. Бог е съобщил откровенията си на Юдеите, като се започне с Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.) и се продължи с още множество пророци, дошли един подир друг. Божиите пратеници ги предупреждавали да следват безусловно това откровение. Те още от времето на Пророка Моисей (Муса) (м.н.) познавали Тората (Петокнижието), която Бог низпослал, както се казва в Корана: „с напътствие в нея и със светлина” (Коран, 5: 44). Исус (м.н.) пък, както приемат и Християните, дошъл като потвърждение на Петокнижието. В Петокнижието и в останалите книги на Стария завет има благи вести, посочващи идването на Исус (м.н.).

Ето този факт показва колко голяма грешка е вярата в троицата, приета с мнозинство на Никейския събор. Това е така, защото никъде, нито в Петокнижието (Тората), нито пък в останалите книги, формиращи Стария завет, не се споменава за такова вярване в троицата. В продължение на две хиляди години пророците, изпратени на синовете на Израил, ги призовавали да вярват единствено и само в Бог и никога не са направили ни най-малко изказване, което да загатва за вярата в троицата. Нито от Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.), нито от Пророка Моисей (Муса) (м.н.), нито пък от който и да било друг пророк не е чуто такова обяснение. Религията, на която учел всеки един от тях, притежавала една-единствена основа: Признаването единствено на Бог и неприемането на друго божество освен Него. В откъса от Петокнижието, който Евреите повтарят най-често, се казва така: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един" (Второзаконие, 6/4).

В множество други пасажи на Стария завет е подчертана същата истина:

„На тебе е дадено да видиш това, за да знаеш, че само Господ (Бог твой) е Бог, (и) няма друг, освен Него… И тъй, знай сега и запечатай в сърцето си, че Господ (Бог твой) е Бог на небето горе и на земята долу, (и) няма друг (освен Него).” (Второзаконие, 4/35-39)

„... преди Мене нямаше Бог, и подир Мене не ще има. Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.” (Исая, 43/10-11)

„Защото тъй казва Господ, Който сътвори небесата, Той, Бог, Който образува земята и Който я създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори; Той я образува за живеене: Аз съм Господ, и няма друг. (Исая, 45/18)

„Към Мене се обърнете, и ще бъдете спасени, всички краища земни, защото Аз съм Бог, и няма друг.” (Исая, 45/22)

„... Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили.” (Второзаконие, 6/4-5)

Както става ясно от цитираните по-горе откъси от Петокнижието, безпределната сила и мощ на Господа, това, че е единственият владетел на цялата вселена, е основно общоприето учение на Юдейството. 

Всеки, който чете Стария завет, ясно ще види, че в него се споменава за едно-единствено Божество, Бог – Господът на всички светове. Това, че в Стария завет не се споменава нито веднъж за триединството, е от изключително значение.

Ясният извод от това значение е, че триединството е суеверно вярване, навлязло по-късно в Божията религия.

 

В Евангелието „вярата единствено и само в Бог” е основна

В Корана е съобщено, че Исус (мир нему) е проповядвал на Юдеите по следния начин:

„… О, синове на Израил, служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ! …” (Коран, 5: 72)

Призивите на Исус (м.н.) към единобожие днес все още са се запазили в Евангелията от Новия завет, който е претърпял някои негативни изменения. Например в Евангелието на Марко на въпроса: „Коя от всички заповеди е най-важна?”, който задал един от книжниците на Исус (м.н.), той отговорил така:

„А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.” (Марко, 12/29-30)

Цитираният по-долу откъс отново от Евангелието на Марко показва как Исус (м.н.) не позволявал да го хвалят, камо ли да го обожествяват:

„А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” Иисус му рече: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.” (Марко, 10/17-18)

Всъщност само този цитат е достатъчен, за да покаже как троицата е вярване, противоречащо на истинското Християнство. Като не приема хвалбите и набляга на това, че единственият, който заслужава похвала, е Бог, Исус (м.н.) много открито показва, че самият той е само един Божий раб.

Истината, която Исус (м.н.) съобщавал на синовете на Израил, е истината, която са съобщавали всички пророци от началото на историята досега, а именно: Господ е сътворил всичко от небитието; Всевишният Бог е изкусният; знаещият и неведомото, и явното; всевишният и превеликият; който няма начало или край; нито е раждал, нито е роден; превисоко е над всички недостатъци; вечноживият, всезнаещият и всесилният, предостойният, всевластният, най-щедрият, опрощаващият и милосърдният. Всичко на небесата и земята се е подчинило на Бог.

Нещо повече, в Новия завет „единството на Бог” също е представено като много съществено религиозно условие. Всякакъв вид многобожни, трибожни вярвания или какъвто и да било вид идолопоклонничество се осъждат сурово както в Стария завет, така и в Новия завет – както в четирите Евангелия, така и в посланията и писмата на апостолите. В множество откъси на Новия завет тези, които служат на божества, различни от Бог, са призовани към единобожието. Една част от тези обръщения са следните:

„А Иисус му отговори …: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един … Книжникът Му рече: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него.” (Марко, 12/29-32)

„... Бог е един.” (Галатяни, 3/20)

„И славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги … те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.” (Римляни, 1/23-25)

„Но за нас има само един Бог, Господ, от Когото е всичко, и ние сме у Него ... (1 Коринтяни, 8/6)

„... знаем, че идолът е нищо в света и че други богове няма, освен Единаго Бога.” (1 Коринтяни, 8/4)

„И двайсет и четирите старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха ничком и се поклониха Богу, казвайки: „Благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш ...” (Откровение, 11/16-17)

„А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.” (1 Тимотей, 1/17)

„Защото един е Бог ...” (1 Тимотей, 2/5)

„Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш ...” (Яков, 2/19)

„Слава и величие на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител ...” (Юда, 25)

„Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?” (Йоан, 5/44)

„Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.” (Лука, 1/37)

Освен горецитираните обяснения в Новия завет съществуват още много други такива, които представят Бог като едно-единствено божество. Друг пример в това отношение са проповедите на учениците на Исус (м.н.). След като Исус (м.н.) бил въздигнат при Бог, Християните пътували от село на село, от град на град, предавали на хората думите на Исус (м.н.) и ги призовавали да се покорят пред Господа. В Новия завет се съобщава как те са призовавали хората, на които са проповядвали, да станат Християни, които да вярват само и единствено в Бог, така:

„Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: „Мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях… ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата ни с храна и веселост.” (Деяния, 14/14-17)

„Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Господа… макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме… ”  (Деяния, 17/24-28)

Описаният в Евангелието                                         Божий пророк – Исус (м.н.)

Християнството се разделя на различни деноминации, а тези деноминации от своя страна пък се разделят на различни клонове. Съществуват множество религиозни движения, църкви, които тълкуват Евангелието по различни начини и имат различни практики. Но голяма част от тези различни клонове единодушно приемат за основа на религията „триединството”.

През цялата история са се появявали разнообразни движения, отхвърлящи троицата, но израстването и укрепването на тези движения е било възпрепятствано от защитниците на триединството, които съставляват мнозинството. Тези движения веднага били обявявани за „еретични”, били подлагани на натиск и по един или друг начин били асимилирани. С изключение на някои малки групи, Християнският свят като цяло приема или е принуден да приеме вярата в триединството.

Както споменахме още в началото, вярата в троицата е едно напълно противоположно на Корана вярване и дори описанията, включени в Евангелието, разкриват как Исус (м.н.) в нито един момент от живота си не е отправял такова твърдение, дори не е намеквал за нещо такова, а напротив – той самият е предотвратявал смущения като това, във всяка своя реч е възхвалявал и възвеличавал Бога. Това е и едно от нещата, на които обръщат внимание и средите, противопоставящи се на вярата в триединството днес: човешката самоличност на Исус (м.н.).

 

Животът на Исус (м.н.) опровергава                                             твърдението за триединство

Сведенията, съобщени в Евангелието, относно живота на Исус (м.н.) и проповедничеството на този скъп пратеник, както и мъдрите му съвети, от векове са пренебрегвани поради вярването в троицата. Това вярване дотолкова е объркало умовете, че в резултат на това Исус (м.н.) е обожествен и едва ли не превърнат в личност, от която се очаква помощ.

Според Корана Исус (м.н.) е благословен пророк, който Бог е изпратил на хората като предупредител и на който е помогнал с несравними чудеса от момента на раждането му до въздигането му при Себе си. Неговото раждане е едно много голямо чудо от Бога. Но след раждането си и той, както всички останали хора, е водил живот. Исус (м.н.), както всички останали хора, е сътворен от Бог с изричане на думата „Бъди” и е нуждаещ се от Бога човек, който знаел за своята безпомощност пред Господа. И в Корана, и в Евангелието човешките качества на Исус (м.н.) са представени посредством множество различни примери. Например, както споменахме и в предходните глави, в 75-и айят на сура Маида, повелявайки: „И двамата приемаха храна.”, относно Исус (м.н.) и Св. Мария (м.н.), Бог е съобщил, че те не са ангели, а са като всички останали хора.

В множество примери от Евангелието се споменава за човешките особености на Исус (м.н.). Някои от тях са следните:

 

Раждането, родът и близките на Исус (м.н.)

В Евангелието има разнообразни сведения относно рода и раждането на Исус (м.н.). Според тези сведения Исус (м.н.) произлиза от рода на Пророка Давид (Дауд) (м.н.). Исус (м.н.) бил известен сред хората човек. Народът знаел от кой род произлизал, къде е бил роден и израснал. Семейството на Исус (м.н.) било добре познато на хората:

„И въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего, (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) - спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят.” (Лука, 1/69-71)

Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.” (Матей, 1/1)

„И дойдоха майка му (на Исус) и братята му и, като стояха вън, пратиха при него да го викат.” (Марко, 3/31)

„А народът, който вървеше отпред и който го съпровождаше, възклицаваше и казваше: „Осана Сину Давидову! Благословен идещият в име Господне! Осана във висините!” И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе, и думаха: „Кой е Този?” А народът отговаряше: „Този е Исус, пророкът от Назарет Галилейски.” (Матей, 21/9-11)

„Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.” (Марко, 6/3)

 

Човешките особености на Исус (м.н.)

В същността на вярата в триединството стои идеята за пренебрегване на човешките особености на Исус (м.н.). От сведенията относно Исус (м.н.), представени ни в Евангелието, обаче ясно се разбира, че този скъп човек „не е Божий син, а свят Божий пратеник”. Вижда се, че и той е водил живот като всеки друг човек. И той, както всички останали хора, е бил роден, преминал е през бебешки, детски и младежки период. Когато изпитвал чувство на глад, се хранел заедно с учениците си, благодарейки на Господа; след продължителен ден усещал чувство на умора, като всеки друг човек, и изпитвал необходимост от сън. Наред с това хората около Исус (м.н.) станали свидетели на физическите нужди на Исус (м.н.), като тези да се мие и поддържа чист. Това са естествени нужди, които един човек трябва да посрещне. Освен това те са в пълно противоречие и с обожествяването, което вярата в троицата се опитва да наложи. 

Исус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.” (Лука, 2/52)

„И когато той (Исус) седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше.” (Лука, 24/30)

„А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: Имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба [и меден сок]. И като взе, яде пред тях.” (Лука, 24/41-43)

„И в първия ден на празника на безквасните хлябове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Де искаш да приготвим да ядеш пасхата?” (Матей, 26/17)

„И когато Исус седеше на трапеза в къщата му (на Левий)...” (Марко, 2/15)

„И дохожда (Исус) в една къща; и пак се събира народ, така щото те (Исус и учениците му) не можаха нито хляб да ядат.” (Марко, 3/20)

„И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам, един от вас, който яде с мене, ще ме предаде.” (Марко, 14/18)

„Някой от фарисеите го помоли да яде с него; и той (Исус), като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.” (Лука, 7/36)

„... Уморен прочее от път, Исус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Исус й казва: „Дай Ми да пия.” (Йоан, 4/6-7)

„А Исус беше заспал при кърмилото на възглавница... (Марко, 4/38)

„Исус им каза: „Елате сами в уединено място и си починете малко.” Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.” (Марко, 6/31)

Тези откъси от Евангелието, които цитирахме по-горе, разкриват как Исус (м.н.), както всички останали хора, е човек, нуждаещ се от Божията милост. Той е раб(служещ) с висока нравственост, който Бог е избрал над всички светове, който е почел с пророческата служба и е дарил с чудеса. Той е човек, който притежава изключителни качества, но в същото време е безпомощен човек, който се нуждае от Божията милост както всички останали живи същества. Бог, творецът на всичко живо и неживо във вселената, обаче е вечножив, има власт над всичко, знае всичко, има сила за всичко, не Го обзема нито дрямка, нито сън, Той е превисоко над всички слабости. Той е дал разнообразни слабости на сътворените от Него и им е повелил да забележат тези свои слабости и да служат само на Него, да искат всичко единствено от Него.

 

Исус (м.н.) се молел на Бог

Друго доказателство, отричащо истинността на вярата в триединството, са искрените молитви на този благ човек към Господа. Човек, който се моли, означава, че е приел съществуването и единствеността на Бог, безпомощността си пред Него, че единствено Бог би могъл да му помогне и че няма друга сила, пред която да се прекланя, освен на Него. Молитвата е една от най-добрите форми на израз на дълбоката отдаденост пред Бог, на осъзнаване на собствената си безпомощност пред Господа.. Той е знаел, че единствената и безусловна сила, която може да изпълни желанията му, е Бог:

„И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се...” (Матей, 26/39)

„Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови...” (Матей, 14/19)

„И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.” (Матей, 14/23)

„А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.” (Марко, 1/35)

„И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.” (Марко, 6/46)

„…Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.” (Марко, 14/32)

„През ония дни Исус възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.” (Лука, 6/12)

„И когато Исус беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Учителю, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.” (Лука, 11/1)

„Но аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.” (Лука, 22/32)

В един айят от Корана също се съобщава за искрената молитва, която Исус (м.н.) извършвал, възхвалявайки Бога с най-прекрасните Му имена, така:

„Рече Иса, синът на Мариам: „О, Аллах, Господи наш, спусни ни трапеза от небето! Тя ще е за нас празник, за първия и за последния от нас ­ знамение от Теб. И ни нахрани! Ти си Най-добрият от даващите препитание.” (Коран, 5: 114)

Бог изпълнил тази молитва на Исус (м.н.) и повелил така:

„Рече Аллах: „Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата, ще го измъчвам с мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.” (Коран, 5: 115)

Исус (м.н.) се помолил на Бог и поискал от Него да му спусне трапеза. Бог приел тази негова молитва и изпълнил желанието му. Но не трябва да се забравя, че Исус (м.н.) не притежава независима и специална сила, с която да изпълни това чудо.
 
Следва продължение.
За повечи информация: www.harunyahya.net/V2/Lang/bg/Pg/WorkDetail/Number/7531





Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rrosenn
Категория: Други
Прочетен: 205382
Постинги: 87
Коментари: 13
Гласове: 171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031