Когато говорят и пишат за исляма, някои хора използват изразите „мохамеданство, мухаммеданин“. Понякога може да срещнете някой, който се нарича, че е мухаммеданин. Всъщност този израз се използва главно на Запад и в немюсюлманските страни. Но нито в Корана, нито в хадисите можете да срещнете подобен израз!

Възможно е западните писатели и ориенталисти да го използват нарочно.

Целта им е да оприличат исляма на християнството. Нека видим защо за исляма не

бива да се използват понятията мухаммеданство и мухаммеданин. Когато се говори за християнин, за християнство, се вярва, че Хз. Иса /Иисус/ е създателят на тази

религия. Поради същата причина се говори и за вярата на Мойсей, защото според тях учредителят на израелтянството е Мойсей /хз.Муса/ Западните автори използват

подобни понятия и за останалите източни религии и верски групи. Например лидерът на Далечния Изток е Буда и оттам - будизъм. Поради великия философ Конфуций, се казва конфуцианство. Верските групи брахманизъм и бахаизъм и др. все така се наричат по имената на основателите си. И това е нормално. Защото хората, които са дали имената си на религиозните и нравствените системи са техни учредители.

Ала учредителят, основателят на системата на исляма не е някой човек.

Ислямът е Аллахова вяра. Аллах Теаля е дал и името й: „Днес завърших вашата религия за вас и доведох докрай своята благодат към вас и одобрих исляма

за ваша религия“ /Маиде,3/ „Ислямът е религия на Аллах“. /Али Имран, 18-19/

„Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него“. Както ясно е изтъкнато и в Книгата на Аллах, името на тази религия не е мухамеданство, а ислям. А привържениците, носителите и вярващите в тази религия се наричат мюсюлмани. (Муслим).

„Назова ви Той отдадени-мюслим – (в Писанията) преди и в този (Коран), за да бъде Пратеника свидетел за вас“ (Хадж, 78)

И не само на последната религия, а общото наименование на всички Аллахови откровения се наричат ислям. Мюслим или мюсюлмани се наричат всички, които признават и изповядват тази религия. Защото изпращачът, наложителят на откровенията е Аллах Теаля. А пратениците-пейгамбери са радетелите и разпространителите на тази религия. Те са лицата, които са известили хората за откровенията, които са получавали от Аллах. Те не само са ги получавали и известявали, но най-напред се вживявали духом и тялом в тях и са ги прилагали във всекидневието си. Това означава, че първо самите те се отдавали, подчинявали се на

Аллаховата вяра, след което са заявявали пред света своето мюсюлманство.

Кажи: „Моят Аллах ме напъти по правия път - правата вяра“. Кажи: „Моята молитва и моите обреди, и моят живот и моята смърт са за Аллах, Вледетеля на световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден (мюсюлманин) на Аллах“.

(ел-Енам, 162-163) За всички пейгамбери в Свещения Коран се говори като за мюсюлмани. (ел-Бакара, 132, ел-Маиде, 44) и др.

„О, мои синове, Аллах избра вашата религия - умирайте само (отдадени) мюсюлмани. (ел-Бакара,132).

След като проблемът е ясен, може ли сега някой да излезе и да заяви: „Вие като твърдите, че понятия като християнство и мухаммеданство са погрешни, искате да

отстраните пейгамберите от религиите, да отречете тяхната роля ли?“

И за да изпреваря подобни обвинения, веднага бих заявил: Без Пейгамбера ни не можем

да мислим нито за религия, нито за мюсюлманство!

Пейгамберите са лица, които не само са веровестители и разпространители на религията, лично са практикували Аллаховата религия, т.е. те са най-добрите примери за нас. Аллах да ни опази от погрешни поверия и действия!

Списание „Мюсюлмани”, септември 2011