Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2018 10:40 - Преп. Антоний Велики-поучения
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 364 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 17.01.2018 11:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преди всичко, не смятай себи си за нещо- и това ще породи в тебе смирение; смирението пък- наука (опитност и здравомислие); науката пък- вяра; вярата- упование; упованието- любов; любовта- послушание; послушанието ще роди неизменно постоянство (твърдост в доброто).
Трябва да бъдеш постоянен. Започваш една работа, не ти харесва, започваш друга, пак не ти харесва, намираш една къща не ти харесва, намираш друга, пак не ти харесва. За съжаление, някои хора имат този безпорядък и по сериозни въпроси. Един човек се ожени и ми каза сега какво ще правя? Ама, постоянно ли ще бъда с нея? Аз го попитах: сериозно ли говориш, та какво друго можеш да правиш? Решението не е постоянно да сменяш положението, външно и вътрешно, а да  промениш начина, по който гледаш на нещата и да „пуснеш корени”. Духовно напредналият навсякъде е напреднал. И в единия дом, и в другия, и със съпругата си, и няма нужда от друга жена, защото, ако е трябвало да вземе друга, щеше преди това да го направи. И защо да вземаш друга? Защото, казва, другата ще е по-добра! Направил съм грешки в живота ми и с другата  ще си прекарам добре! Но дори да се разведеш и да вземеш друга, пак ще имаш безпорядък в живота ти, защото, ако ти не се промениш, проблемите ще продължат. Не е ли така? Няма ли пак ти да бъдеш с другата? Какво, нима животът ти магически ще се промени? Това напомня на монаха, който от един манастир отивал в друг, защото все нещо му пречело. Това е основата на проблема. Вътрешно трябва да се промениш, а не да променяш целия свят, защото и целия свят да промениш, ако ти не се промениш, пак ще си същият, пак проблеми ще имаш. Ще се появят нови трудности. И тъй, този монах постоянно сменял манастира, защото все нещо го дразнело: в първия влагата: ох, кокалите ми ме болят сутрин! В другия го дразнел игуменът – тук няма влага, но игуменът не е добър! Не ми харесва. Ще отида в друг манастир с добър игумен и сух климат. Той отишъл в другия, но там го дразнело цвърченето на скакалците. Не мога да се съсредоточа и да се помоля! Ще отида в друг в манастир! Точно когато се подготвял да отиде в другия и си връзвал обущата, видял до себе си дявола в същия образ да си връзва своите обувки. Монахът го попитал:   - Къде отиваш?   - Аз ли? Не аз къде отивам. Ти къде отиваш? Аз съм този, който те накара да се махнеш от първия, и от втория, и от третия манастир и ще те накарам да се махнеш и от следващия! Защото това е моята работа – постоянно да ти намирам проблеми и да не те оставям да разбереш, че ако вътрешно се успокоиш, където и да си, ще напреднеш и ще можеш вършиш велики неща. На мен това ми е работата. Да те смущавам и да ти казвам виновно е едно, виновно е друго! и постоянно да забравяш, че само ти си виновният.   В мене е проблемът. Не че отвън не съществуват проблеми, но ако вътрешно си наред, тогава всичко е наред. Тогава външните неща се решават и много по-лесно се преодоляват.   *   *   *
Преп. Антоний Велики

Целта на изпитанията- спасението на нашите души
17 януари.
„Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий“ (Иоан. 11:4)
Болест, скръб, тъга се срещат на всяка крачка. Няма нито един човек, който би могъл да избегне това. И, макар тъгата, всъщност нещо толкова обикновено, тя, в същото време, е и много загадъчна. И сред тъгата най-често, съвсем естествено се явява въпросът: защо? Пълният отговор ние ще получим, най-вероятно, едва след гроба; но частично ни е дадено и тук да разберем целта и предназначението на изпратените ни изпитания.
За това, за да разберем тази цел, ние трябва да помним, че нашата скръб не засяга само нас лично, но действието ѝ се простира много по-далече. В историята за болестта, смъртта и възкресението на Лазар ние виждаме потвърждението на гореказаното. Това чудо, извършено от Спасителя във Витания, имало четири различни действия и значения. То било нужно за Самия Спасител:: „за да се прослави чрез нея Син Божий“. То било нужно и за апостолите: „ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате“ (ст. 15).
Спасителят знаел, колко силно впечатление ще произведе това чудо върху апостолите, и казал: „Аз се радвам“. Най много това събитие засягало, разбира се, сестрите на Лазар, и когато им бил върнат любимия брат, оплакван от тях, като умрял, те получили и увереност в Божеството на Иисус Христос. Те разбрали за първи път, какво може да бъде Той за всички истински вярващи в Него. Накрая, тази скръб, това чудо било нужно и за самите иудеи. Да си спомним думите на Спасителя: „Отче, благодаря Ти, че ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил“.
Великата скръб, стоварила се върху сестрите на Лазар, трябвало по такъв начин, да докосне благотворно и хората събрали се по този повод във Витания.
Предназначението на изпратеното изпитание тук ни се разкрива в напълно нов смисъл, то е озарено от нова светлина, в която ние, може би, не сме свикнали да обличаме скръбтта. Обаче и в наши дни всичките изпитания и скърби имат същата определена цел- спасение на човешката душа. Всяко изпитание за Господа е само начин да прояви пред хората всемогъществото на Своята спасителна благодат. Ободрете се, братя! Дръжте се, укрепявайте се с надеждата, учете се „да се хвалите и със скърбите“, защото „търпението" трябва "бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък“.
Biblioteka.Pritvor



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 654940
Постинги: 771
Коментари: 1086
Гласове: 1302
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031