Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2014 12:48 - Справедливостта на Халиф Омар
Автор: rrosenn Категория: Други   
Прочетен: 1548 Коментари: 0 Гласове:
2



Един ден, докато си стоял навън, Омар (р.а.) видял двама младежи да се приближават към него, водейки със себе си завързан човек.

Когато стигнали при него те го поздравили със селям:

- Ас-селямо алейкум, я, амир аль-му’миниин!

Той отговарил:

- Уа алейкум селям. Защо водите този човек?

- Я, Омар, дошли се да присъдиш измежду нас.

Този човек, който сме завързали, уби нашия баща.

Омар (р.а.) се обърнал към завързания и попитал:

- Наистина ли си убил баща им?

Човекът му отговорил:

- Я, амир аль-му’миниин, наистина го убих.

Викнах му отдалече и го предупредих да не влиза в нивата ми с камилата си, свирнах му с устата, но той си продължи и аз се наведох, взех един камък и го захвърлих, като не очаквах, че ще падне на главата му.

И той падна и умря на място.

И за това са ме завързали и сега ме водят при теб.

Синовете наубития човек казали:

- Я, Омар, както отсъдиш, така ще постъпим.

Омар (р.а.) се обърнал към убиеца и го попитал:

- Знаеш ли какво е наказанието ти?

Човекът му отговорил:

- Я, Омар, каквото и да присъдиш, да знаеш, че го приемам.

Омар (р.а.) му казал:

- Трябва да те убием.

Тогава човекът вдигнал глава и се обърнал към Омар (р.а.) със следните думи:

- Я, амир аль-му’миниин, искам да ми дадеш само един ден, един ден с нощта, за да ида в пустинята и да си видя семейството за последно.

Искам да ида да ги видя, защото те са сам сами и съм ги оставил на Аллах .

Ако аз им занеса нещо да ядят, ще ядат, ако не – не.

Искам да ида да им кажа какво съм сторил и да знаят за какво ме убива Омар (р.а.)

Омар (р.а.) му отвърнал: - Аз не те знам кой си, от къде си, нито къде живееш. Кой ще гарантира за тебе? Кой ще ти стане застъпник?

След което попитал сахабетата:

- Познавате ли този човек?

А те отговорили:

- Не, я, Омар.

Омер р.а. попитал:

- Кой ще се застъпи за теб, че да те пусна до пустинята?

Попитал това три пъти, но никой не искал, защото всеки знаел какво го очаква, ако този човек не се върне.

Тогава Абу Зaрр ал-Гафари (р.а.) казал:

- Я, амир ель-му’миниин! Пусни го.

Аз ще се застъпя за него.

Омар (р.а.) като чул това се обърнал към убиеца и му казал:

- Понеже си мюсюлманин, ти искаше един ден, аз те пращам три дни.

Върви, виж семейството си, подготви ги, но на третия ден до акшам ако не си се върнал тук, да знаеш, че този човек си е сложил главата в торбата.

Него ще трябва да накажа вместо теб.

Човекът тръгнал и сахабетата зачакали да мине определеното време.

Минали два дни и на третия ден след икинди всички се събрали в очакване.

И тъкмо преди акшам видели човекът да се задава от пустинята.

Омар (р.а.) се обърнал към него и му казал:

- Ей, човек, никой от нас не те познава, защо не остана в пустинята, дори и да не дойдеш ние не знаем къде да те търсим.

Никой нямаше да те открие.

Никой от нас не знаеше точно къде си, защо дойде?

Човекът му отговорил:

- Я, Омар, когато тръгнах на там, ти ме пусна, пусна ме да отида сам, защото знаеш, че Аллах е с мен и вие ако не дойдете в пустинята Аллах Тааля е там.

И вие ако ме оставите жив, Аллах Тааля ще ми изпрати наказание за това, което съм направил и съм обещал.

И се страхувах още, ако не бях дошъл, да не кажеха хората „вижте мюсюлманите, колко скоро след смъртта на Пратеникът на Аллах ( с.а.с. ) обещават, но не го изпълняват.”

Така че ето ме тук и както решите така постъпете с мен.

Тогава Омар (р.а.) се обърнал към Абу Зарр (р.а.) и му казал:

- Я, Абу Зарр, този човек, елхамдулиллях, пристигна, но как можа да гарантираш за някой, който въобще не познаваш? Защо му стана застъпник?

Абу Зарр (р.а ) отвърнал:

- Я, Омар, ако не се бях застъпил за него, изпитвах срам и страх, че хората щяха да кажат „вижте ги мюсюлманите, няма никакво добро в тях.

Него го е страх да се застъпи за своя брат мюсюлманин, а какво остава за нас.”

Тогава Омар (р.а.) се обърнал и към младежите и ги попитал:

- Какво мислите вие? Да му изпълним ли наказанието или не?

А те казали:- Я, Омар! Пусни го да си върви в пустинята при семейството и да служи на Аллах.

Ние му прощаваме.

Страх ни е да не кажат хората: „вижте ги мюсюлманите – между тях си не могат да си опростят, а искат от Аллах Тааля да им опрости.



Тагове:   омар,   халиф,   ислям,


Гласувай:
2
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rrosenn
Категория: Други
Прочетен: 154891
Постинги: 86
Коментари: 13
Гласове: 168
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031