Правилно са ти отговорили! Тук няма нищо общо божествената същност и морала. Какво прави човек с живота си, си е негова работа, стига да не пречи на другите! Ако иска ще има по 10 деца и ще пренасели планетата, ако иска още утре ще се изметка от някой мост. Щото много често, като започнем да говорим за общото благо, забравяме индивида!

Единственото ценно нещо, което оставяме след нас - това са децата ни!
Всичко друго е прах и пепел...
Б.

Нима общото или личното благо противоречи на божествената същност на човека или морала.
Откога тези две категории са в противоречие?
Как така индивида в многообразието на неговата индивидуалност и неговия личен избор са несъвместими с живота?

Не е ли малко цинично да се противопоставят морала и човешката индивидуалност?

Може ли личният избор да бъде над морала?

Цял живот не ни стига да разберем тази проста истина!

Едва ли има човек, който да взема решения, които да му вредят, да му пречат или причиняват болка, освен ако не е мазохист, и не се обича достатъчно. Може въпросната дама, да има основателна причина, за да не иска да се репродуцира.? Сигурно нещо я спира и мотивацията й е основателна..

Поздрав и за тази статия ! А прераждане наистина има - аз поне съм разбрал за мои такива , но разбира се не става ей-така ... както за всичко друго - трябват сериозни и целенасочени занимания

А смъртта е на края на живота като последен шанс да направиш нещо полезно - ако нищо друго не си направил през жшвота си, барем място за друг човек да освободиш!:))

Омръзна ми някой да ме учи как да живея живота си. Омръзна ми някой да ми казва, кое е най-ценното. Омръзна ми някой да ме учи на морал и да ми разтяга локуми за някакви измислени морални ценности. Омръзна ми от хора, които искат всички да живеем по един и същ начин.
Ние всички генетично сме различни.
Борисе, уникално безмислено звучи смесицата от "Бог ни е създал" и "биологичната ни същност е". Всеки биологичен вид има за цел своето оцеляване, когато говорим за биология. Това е основната цел на неговото съществуване.
При животните това е инстинкт. При нас отдавна не е инстинкт, или ако е останало нещо то е адски дълбоко скрито в нас, но оцеляването на биологичния вид е свързано с различните способности на отделните индивиди в популацията. В Природата не всички организми успяват да създадат поколение. Някои добре ловуват, други добре се грижат за малките, трети добре водят групата (това е друга тема, тя е свързана с екологията).
Адски се дразня на хора, които казват : децата това са най-ценното нещо в живота. И каква точно им е цената? Или отново и както винаги трябва да лепнем някаква стойност на нещо.
За мен личният избор е над всичко, той е най- важното нещо, и така бих възпитавал децата си, човек трябва да бъде свободен изцяло да решава какво и как да направи. Защо някой трябва да ражда или прави деца, ако той не иска да прави това. Ще им се радва ли истински, ще ги възпитава ли добре, ще им даде ли нужната обич? Но не, ако той не остави поколение животът му ще е бил безмислен, така казват "големите умове". Давай на юруш всички да раждаме и да се плодим. Има толкова много примери на хора без поколение, които са живели адски смислен живот и са оставили толкова ценни неща, или пък направили толкова важни неща.
Най-ценното нещо в живота на един човек е самият живот, неговият живот, който е днес и сега. След това влизаме в големия или малкия кръговрат на въглерода.

Мисля, че не става въпрос за основателна - в смисъл на общоприета - причина за това решение.

Да се надяваме, че е така.

Живей си както си искаш.
Мисли каквото си искаш.
Дразни се от каквото си искаш.
Лично си избирай каквото си щеш.
Можеш дори да се скопиш - твоя воля.

А някои хора твърдят, че живота има смисъл извън
малък или голям кръговрат на въглерода.

А в Бог вярваш ли, Румене?

Вярвам в живота.
Вярвам в смъртта.
Вярвам в инстинктите си.
Все неща, които ме карат да се чувствам жив.
Вярата е нещо изключително важно, човек винаги трябва да вярва в нещо.
В кой Бог да вярвам, "в онзи в мен в сърцето и душата". Да, в него вярвам.

Ако е така, не съм разбрала. Извинете ме!

И за каприз не става въпрос - просто отстраняване на
на ограничаващи и обременяващи пречки пред кариерата на дамата.

Звучи абсурдно!

zapochnah da se zamisliam...

Все някога стигаме и до подходящи изводи.

Освен това може да се ползва и за:
- изтривалка,
- отварячка,
- обувалка,
- свалка,
- пързалка,
- бухалка, но обикновено е оправдание и утеха.

Агресивното поведение е присъщо за налагането на повечето религии. Аз никъде не съм казал, че съм атеист.
Религиите дават бързи, лесно смилаеми отговори за нещата от живота. Усвояват се лесно от всякакъв тип хора.
Аз мисля, че човек трябва да търси цял живот истината за живота, иначе настава скука и се стопира умственото развитие.
Оправдание за какво? Утеха за какво?
Религията е опора, там хората търсят такава. А в други религии хората търсят оправдание за своите масови убйства, абе дълга и сложна тема е това.

Не мога да си представя живота ми без детето ми!То е смисъл на живота ми!Е, има и такива ,които предпочитат кариера,личен избор!Всеки си има приоритети!Но моят не е кариерата!По въпроса за вярата...мисля си ,че човек трябва да вярва първо в Бог,който е един,а не да търси в кой бог да вярва!Да вярваш на сърцето си е добре ,ако сърцето ти е добро,но от някои сърца излизат зли помисли ,завист ,убийство,кражби, лъжи...и да си правиш каквото си щеш, може да означава и "убий го"!Нашата свободна воля не трябва да се превръща в свободия!Тя трябва да е съобразена с Висшия разум,който е съвършен!И тъй като човешката мярка е относителна и несъвършена,трябва да се съобразяваме с Божиите закони!Нашата свободна воля се движи основно в две направления-да служим на Бог с истина и добро или на лукавия с лъжа и злини!"Влезте през тесните врати "и "широки са вратите към ада"Поздрави,Борис!

За живота и смъртта-това ,което знам е ,че смисълът на човешкия живот е духовното израстване ,ние сме частици от Бог!Физическата смърт не е край!Ти си душа!Ако живееш праведно ,т.е спазваш божиите закони ,вършиш добрини и вярваш в Господ Иисус Христос,който е входната врата към Рая,отиваш директно при Бог, а там животът е прекрасен и продължаваш да живееш!Чети Библията и ще получиш отговор на всички въпроси!Бог да те благослови!

Чел Чел и взел, че я прочел.
Не те ли притеснява, че в една книга може да има всички истини за живота.
Начлото ти може да се побере и в едно изречение и него съм го чувал: "цял живот ние се готвим за смъртта, готвим се за умирането".
Спорът за нетленното е дълъг и не искам да оплесквам на Борис постинга, ако пуснат такъв постинг може и да се включа активно.

място за личен избор-от това какви да бъдем до това как да живеем и какво да направим в живота си. Морала ние сме си го измислили, за да въдворим някакъв ред. Не можеш да заставиш някой да свири на пиано, ако няма дарба и не го влече. Всички красиви неща се случват, когато човек има желание отвътре това да се случи. За това всеки сам трябва да реши дали да се възпроизвежда или не. Както виждате хората като биологичен вид продължават да съществуват, независимо че много хора нямат потомство. Господ се е погрижил за това. Даже има обратни случаи-умират по цели семейства, без да има кой да продължи техния род, въпреки че те са направили усилия да се възпроизведят. Срещу нас живееше семейство с двама сина. Единият от тях почина внезапно на около 40 г. без да се ожени изобщо, а по-големият се ожени, но нямаше деца, впоследствие и той почина. Сега в къщата живее сама съпругата му, така от този род не остана наследник.

Много добре си го казала.
Целият ни живот минава в четене на книги - за да разберем най-накрая, че е необходимо да прочетем само една - Библията.
Целият ни живот минава в търсене на нещо, за да разберем накрая ,че това е Бог.

А живота си е прекрасен, а свободната воля не е безотговорна глезотия и оправдание за непрокопсия.

Религиите не дават отговори.
Религиите, няма лоши религии, са в основата на цивилизациите и моралните им устои.
Няма религия, която да оправдава злодеяния и поквара.
Ако политиците използват религиите за свои цели -
сметката я плащат всички останали, които им вярват.

Какво излиза тогава само ограничените хора без никакви интереси и стремежи за кариера създават потомство?

Ами ако решат всички жени да правят кариера, за което раждането на 2-3 деца ше бъде изключително препятсвие за това и те се стерилизират - какво ще се случи?
Чувам, че казваш - това е невъзможно!
А чуваш ли как казвам - да имаш възможност да създадеш живот и да се откажеш - това е невъзможно. Това е лудост!

Кой очаквате да ражда деца - Елтън Джон или Женята Минчев?

"Всички красиви неща се случват, когато човек има желание отвътре това да се случи."

Всички красиви неща се случват, ако има хора да ги случат!

имам две деца, много интереси и блестяща кариера, някои го могат, други не, няма да ги обесим за това.
Умря циганката дето ме хвалеше, та за това ти се изхвърлям толкова.

Че Животът ни има дълбок смисъл е вън от всякакво съмнение!Поне за мен е така!Обаче и Надеждата ни,че един ден ще ни има Пак,може да бъде прекършена!Другарите от бандитската партия нагледно го доказаха!Чудовищно е само дори когато си го помислиш!

Нямам предвид личния ти живот или конкретно теб.
Просто се учудих защо жените оправдавате този грях!

Престъпленията към нацията на комунистите са неизмерими!

Невероятно е как зад прикритието на личния избор
морално се оправдават най-противочовешкия грях - отказа от продължението на живота!

Умът ми не го побира!

По един абсурден начин Комунизмът и Сексът се отблъскваха.Сега се сещам за един твой постинг в,който Сталин беше обгрижен от две пищни мацки.Такива ми ти работи...

така е всеки ден се раждат гении и кретени;
после се появава Училището МОН и изравнява всики в идиотизма ни.
крайно време е вече да се примирим и да осъзнаем, че човешкият живот в единицата не е от значение, важно е да пребъде вида и да се напасва по нататък.
да Не се раждат само читави същества, някои е по добре никога да не се бяха раждали, затова приветствам с адмирации, малоумщината на посочената Жена да не ражда с адмирации, възхищение и т.н. щом е толкова заслепена, че да не иска да върви по пътя предначертан от съзадателя, толкова по добре, този генетичен материал НЕ е нужен за бъдещето - той е самоубийствен и деградивен.
та МОЛЯ ВИ ОСТАВЕТЕ МАЛОУМНИЦИТЕ ДА ОТМРАТ. НЕ ИМ ПРЕЧЕТЕ. ТАКА Е ПО-ДОБРЕ ЗА ВСИЧКИНИ.
дай те им по една награда Дарвин и на здраве!!!

Rat ,това ,не е просто една книга,а свещено писание,Божието слово,което казва"Аз съм пътят,истината и живота,аз съм алфата и омегата началото и края"Да, цялата истина е в Божието слово!
Някои се готвят за смъртта, а други за живота!Въпрос на личен избор!С най-добри чувства!И теб Бог да те благослови!

Най-добрата инвестиция е в децата, макар че звучи тривиално!

Децата са нашата инвестиция в безсмъртието!

та децата ли? Ако тази жена няма желание да бъде майка, тя няма да отгледа нормални деца. За да бъдеш майка трябва да можеш да обичаш и някой друг, освен себе си, да можеш да се жертваш за децата си, да се откажеш от много неща, които обичаш, за да отделиш необходимото за децата време. Има жени, които не го могат, тогава по-добре е да не се напъват, за това иде реч.

Да си кажа честно - мислих си, че говорим за хора - при
това нормални, а не за животни.

Но кажи ми кое животно не се плоди и не отглежда малките си до като станат годни да се прехранват сами.

Значи не става въпрос за никакви животни, а за човешки изроди и дегенерати.

Извини ме за крайните оценки - отбелязвам - не визирам теб.

Не се кахъри - доста хора са религиозни на степен:
"Абе знам, че има нещо, природата е могъща".

Това е днешната комунистическа трактовка по въпроса за да могат дегенерати като Гоце и Серго Умното и предходниците им да се наредят до лицето инсталирано за патриарх Марин Незнамкоиси и да
окупират конспиративно храма и така пътя към "храма" да бъде загубен за винаги у нас.

Природата (или Бог - за мен се сливат понятията) се е погрижила да оцелява човешкият род. Дори да се нарушава баланса в отделни семейства и родове, като цяло пак го има. Ето, аз съм родила и отгледала пет деца. Ако беше само въпрос на възпроизводство, трябваше да спра след второто... Не съм изостанала нито в образованието, нито в професията си, нито съм се ограничила само в домакинска работа. Но всичко това е въпрос на вътрешна нагласа и личен избор. Най-малко съм мислила съзнателно, че трябва да стана майка, защото такова е предопределението ми като жена. Децата са дар и Бог ги дава на тези, които заслужават този дар, така си мисля. И ако реши да им ги отнеме, то е за да им даде нещо друго в замяна - нещо, с което да помагат на други хора. На други просто не е писано да имат деца - но пък имат своите ученици и последователи в някое полезно за цялото човечество дело...
Разписах се... темата е интересна и важна...
Но стига. В заключение ще кажа: единственото, което ме смущава в случая, е външната причина, изтъкната от тази жена. Звучи егоистично. Но ако тя наистина е такава егоистка, Бог и е подсказал правилното решение. Защото има вариант за жените с успешна кариера - бавачки, детегледачки - но няма смисъл да се раждат деца, които ще бъдат лишени от майчина обич.
Дано не съм станала досадна...
Хубав ден!

Майка - героиня!

Ние сме четирима братя!

Не си никак досадна - дори напротив.
Много точно си го казала - за егоизма.
Когато егоизма в тази сфера т.е. съзнателния отказ от създаването на деца /думата: репродуциране съм използвал съзнателно в постинга/ се превърне в жизнена философия - както и да го погледнеш, умуваш или тълкуваш си е
фолософия на дегенерати.
Нищо не може да оправдае подобна позиция.
Никога не мога да оправдая подобни хора - точно паради факта, че съществуват хора като теб!
Свалям ти шапка и съм напълно искрен!

темата е твьрде лична - аз не напреднах в кариерата засега,нямам и деца - може би ми е трудно и самотно,но си нося крьстта - които взема такива решения си понася последствията и едва ли сме ние тези,дето ще го сьдим...

Права си, това просто е позиция.
Решенията са лични и независими.

Браво! Ти добре си усетил точно какво е разбрал Дарвин. Отличник си. Обаче да смесваш естествения отбор с религиозните си убеждения е смешен бъркоч. Доста объркана работа.

Борисе, понеже виждам, че си доста религиозен, бих искал да те попитам, знаеш ли колко голям грях е да съдиш хората за техните дела и постъпки? Има кой да ги съди, не се мисли за толкова съвършен. Има една реплика, която гласи така: "Никога недей да съдиш хората за техните постъпки, защото дори и най-големите мъдреци не знаят всичко". Живей и съди само себе си, иначе се опитваш да не бъдеш човек. Надявам се да не ме разбереш погрешно.

в развитието си човек на един етап мисли едно нещо, а на друг съвсем обратното. Ако тази жена се осакати преждевременно, после ще бъде нещастна, когато узрее съзнанието й за принадлежността й в този живот. Всеки може да е индивидуалност и е, но той е част от едно общество, което ще е щастливо, ако всеки мисли доброто на другия и при подходящ случай помогне на объркания или незнаещ човек. Не е необходимо да се учим само от собствените си грешки. Или ти смяташ, че си супергениален и нямаш нужда от никого? Със сигурност ще ти кажа, че се самозалъгваш, и че гордостта е смъртен грях. Чест прави на Борис Тодоров, че предлага за разглеждане такъв важен въпрос. А Словото Божие казва, че жената се спасява чрез чадородието си.
С поздрав: ЕСТИР!

Не съдя никого за нищо.
100 пъти повторих, че някои неща са личен избор.
Неодобрявам някои неща, доста дори - съдя престъпления и греховете, а не хората.
Кой съм аз?
Никой.
Но имам мнение и то е такова, каквото го четеш.
Не мисля, че това е осъдително.
Постъпките са осъдителни, мненията са различни - можеш да ги приемаш или отхвърляш.
Откакто съм в блог.бг - ти си вторият, който ми преписва свръхрелигиозност.
Вярвам в Бог, защото светът е разбираем само чрез
вяра в доброто и спасението на хората, колкото и да съм отчаян от случващото се в нашата Българийка.
В никакъв случай не съм праведник,
но се опитвам да надмогна собствените си слабости и
да търся изкупление за греховете си - волни или не.

Много неща избягват да се говорят, защото изискват усилия за морална корекция на мисли, чувства и действия, а това е прекалено ангажиращо и обременяващо личната ни слободия и безотговорност.
Всъщност - няма абсолюнта безотговорност - това е ясно за всеки - макар и по интуитивен начин.
Благодаря за коментара ти!

Гордост, може би си прав, но аз тук усетих остри нападки към тази жена. Това е доста различно от съвета и добрата дума. опитахте се да я изкарате някакво безмозъчно мекотело мислещо само за собствения си задник. Да помагаш е различно от това да сочиш някой и да му говориш с назидателен тон.
Сега помисли, дали ти не си горд, заради израза: "когато узрее съзнанието и". Кой си ти, че да определяш, чие съзнание е узряло, май ти си супергениалния.
Упражнението "опит-грешка" е довело човешкия разум до това еволюционно стъпало, но това е друга тема.............

Вариантите са два: 1. Да посочиш и да кажеш-"ти открадна", осъждаш постъпка.
2. Да посочиш и да кажеш: "Ти си крадец" - осъждаш човек.
И в двата случая съдиш, отсъждаш.
И понеже виждам, че си религиозен, ти казвам, че това е грях и в двата случая.
Ако беше супер-религиозен, щеше да знаеш тази подробност................
Никога не съм твърдял, че си супер-религиозен, нямаше да си позволиш да смесваш вяра и биологична същност заедно.

истината е относителна - всеки я разбира по своему...

да кажеш истината, не е съдене. Съдиш тогава, когато налагаш наказание. Бог е Истина. Ако не беше така, Христос нямаше да нарича лицемерите с обръщението "лицемери", враговете си с "чеда на дявола" и т.н. и да дава съвети. Ние сме Негови последователи. Имаме право да казваме истината и да разглеждаме обстоятелства, действия и последствия. Речта не ни е дадена, за да мучим, а да разговаряме за важните неща и си помагаме, да се предпазваме един другиму...

Ти не си религиозен - повече от ясно е.
Искаш да докажеш нещо.
Твой проблем.

Да се осъди кражбата - не е осъждане на човека.
Да му кажеш, че краде не е осъждане, а новина.

Не се опитвай да преливаш от пусто в празно.

Играем си на приказки - омръзна ми.
Поучаваш ме за неща - като вярата и биологичната същност - за чията християнска трактовка нямаш представа.

Виждам, че спорът ти е спорт.

Вземи и напиши постинг в блога си по темата щом си толкова вещ.

Права си, но когато се злоупотребява с думите -
дори не става въпрос за истината.

Съмняваш се Борисе съмняваш се, усещам те.

С теб в диалог няма да влизам, ти си от тези, които не се съмняват. Не подлагат вярата си на съмнения. И няма голям смисъл да се опитвам да те убеждавам в какво и да било.

Всъщност размислих:
За осъждането

1. Голямо зло е клеветата. Както малкият рул на кораба го насочва натам, накъдето иска, така и езикът води човека към добро или към зло. Светите отци много са порицавали осъждането на чуждите грехове, немощи и лоши привички.

Когато осъждаме своя брат, ние падаме в голям грях, а когато го оправдаваме и му прощаваме, Бог ще оправдае и нас и ще прости греховете ни. Когато не го защитаваме и оставяме греховете му непокрити, ние ще се лишим от Божията благодат и ще бъдем оставени да паднем в същите грехове така разбираме, че всички сме немощни, и Божията благодат е тази, която ни поддържа и пази. Който пази езика си, той предпазва душата си от тежки грехове и падения.

Причини за осъждането и злословието са гордостта и егоизмът, когато човек вижда себе си по-добър от другите. Ето защо е много полезно да мислим себе си за по-лоши от всички, а в братята си да виждаме само доброто и така с Божията помощ ще бъдем избавени от греха на осъждането.


2. Ако изпитваш силно желание да осъждаш нещо, което става в манастира, или някого от братята, опитай да се помолиш за това, но недей да съдиш според своите собствени разбирания.

Ако успееш да се молиш съсредоточено и смирено да скърбиш за греховете си, тогава ще откриеш безценно духовно съкровище но нека гордостта и осъждането да бъдат далече от тебе.


3. Внимавай, дете мое, да не осъждаш нито една душа защото Бог отстъпва от онзи, който осъжда ближния си, и той пада в грях, за да разбере, че трябва да бъде милостив към съгрешилия брат.

Божията благодат укрепява всички нас, но ако дълбоко в себе си таим гордост, Бог ще оттегли от нас Своята благодат и така ще станем по-лоши от другите.

Едно е да осъдиш някого веднъж, друго е да бъдеш изцяло обладан от страстта към осъждане. Тази страст е трудно преодолима, но да бъдеш нападан от нея и да й се съпротивляваш ето кое ще те удостои с венец.


4. Когато се осъждате един другиго, вие престъпвате евангелския закон и „всяко престъпление и непослушание получава праведна отплата“. (Евр.2:2) Знаеш ли, че който съди другия, сам пада в заблужденията на своята гордост и „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен“ (Лука 14:11) от Господа чрез изпитанията, които ще му бъдат изпратени?


5. Всеки трябва да се стреми да носи немощите на другия, защото има ли някой, който да е съвършен? Кой би могъл със сигурност да каже, че е запазил сърцето си чисто? Всички ние сме болни, но онзи, който осъжда своя брат, не забелязва, че той самият е болен: ето защо не бива да осъждаме никого.

Осъждането е тежък грях, нещо повече: самата непоносимост към немощите на ближния е вече грях.

Бъдете изпълнени с любов към ближния, не се гневете един другиму, прощавайте си така ще се уподобите на Христа и ще се удостоите да бъдете близо до Него в Царството Му.

Деца мои, избягвайте осъждането този толкова тежък грях. Бог скърби за нас, когато осъждаме някого и го мразим. Нека се вглеждаме само в собствените си съгрешения и слабости, нека те ни накарат да страдаме за тях и да укоряваме единствено себе си тогава ще ни бъде простено и Божията благодат ще бъде с нас.


6. Обичайте се едни други, освободете се от егоизма и озлоблението. Смирението ще ви изведе на правилен път то няма да позволи на този, който го има, да разбие душата си в подводните скали на немилосърдието към ближния, но като светъл фар ще го води по чисти и сигурни пътища.


7. Най-голямото зло е егоизмът, той е причина за всичките ни съгрешения. Избягвайте го и се стремете да се очиствате от него, защото доколкото в душата остава нещо от него, дотолкова ще ни причинява страдания. Не се осъждайте един другиго това е егоизъм във всяко отношение. Прощавайте на своите братя съгрешенията това е знак, че имате смирение и любов в себе си. Братът, който постъпва така, ще има в сърцето си Божията благодат, а онзи, който осъжда и злослови ближния си, няма да я получи, или ще му се отнеме и малкото, което е имал, и така чрез скърбите и страданията ще се смири сърцето му.

Много повече се пазете от вътрешното осъждане, което е по-страшно от изказаното с думи, тъй като остава скрито за другите и по-трудно може да бъде осъзнато от самите нас. Бъдете внимателни, за да избегнете онова осъждане в помислите, което е невидимо за другите и ни кара да грешим, и подобно на горчиво питие, отравя душите ни.

Колко пъти светото Евангелие и светите отци говорят за осъждането? По-добре е да паднеш отвисоко, отколкото да сгрешиш с езика си. Моля се любовта и неосъждането да царят в отношенията помежду ви само така Светият Дух ще намери място в душите ви.


8. Опитът показва, че когато някой бива осъждан, без да може да се защити (или без да бъде защитаван), това е несправедливо. И в светото Евангелие е казано: „Осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и не узнаят, какво върши?“ (Йоан 7:51)

Ако не внимаваме над себе си, ние натрупваме множество помисли и думи на осъждане, и тогава при всички случаи е необходимо покаяние; колко пъти човек е казал или помислил нещо, без да се е разкаял след това? Да си припомним думите на авва Арсений: „Колкото повече говоря, толкова повече се разкайвам, а когато съм мълчал, никога не съм се разкайвал.“

Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че много често се заблуждаваме, особено чрез казаното от другите, затова е необходимо голямо внимание, защото нашият враг винаги се навърта наоколо, за да ни погълне. Християните трябва да бъдат като многооките херувими, защото чрез греха на осъждането злото се умножава многократно. Нека Бог ни очисти и освети със Своята слава.

„Слънце да ви не залязва гневни.“ (Еф. 4:26) Това означава: никой да не допуска гняв или раздразнение против брата си след залез слънце.

Знаете ли за онзи брат, който не отивал на всенощните бдения, не изпълнявал задълженията си, и когото всички братя знаели като нехаен? Когато се разболял тежко и наближил последният му час, братята се събрали около него, за да чуят нещо поучително, или да го утешат, но видели, че той е радостен и весел. Един от братята с учудване казал: „Но какво виждаме в теб, брате? Защо си така радостен, след като си близо до смъртта? Мислим си, че ти не беше подвижник, откъде тогава имаш това дръзновение и това весело лице? На какво се дължи това? Да, братя, аз наистина бях ленив, и не изпълнявах задълженията си. Но с Божията благодат успях в едно добро никого да не осъждам и никого да не огорчавам, и да не допускам в сърцето ми да има нещо против някого от братята след залез-слънце. И доколкото не осъждах никого, вярвам, че Бог няма да съди и мен, защото Сам Той е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ (Мат. 7:1) Така и аз, когато не съм съдил другите, вярвам, че няма да бъда осъден.“ Братята били удивени: „Брате, ти много лесно си намерил пътя към спасението.“ И монахът си отишъл, изпълнен с голяма радост.

Виждате ли как са се подвизавали отците? И как са намирали пътя към спасението?

тогава ти съдиш нас! Недей, брате, се задълбочавай толкова, защото понякога не може да не бъде притиснат човек и да го заболи, за да бъде изцерен от самоизмама за негово добро. Ако хирургът само гали болното място, вместо да вземе скалпела и да оперира, ще има ли спасение за болния? И да искам да бъда горда, немога, защото няма с какво да се похваля, освен с Господа, но ИСТИНАТА е нож с две остриета. Ще бъдем съдени и за действие и за бездействие. Дори само заради тези коментари, за предизвикания интерес, си е заслужавало Борето да напише този постинг. Хайде, не го съди, щом налагаш това на него! Заради нашия Господ, да бъдем в мир!
С много уважение: ЕСТИР!

Какво искаш да докажеш с тези копи-пейст коментар?
Смяташ, че някой ще го прочете?
Стига си стъкал съчките на кладата под краката ми.
Определено преиграваш и показваш една страна от характера си, която следва да превъзмогнеш - суетата и прекалената горделивост.
Някъде ме убеждаваше, че се съмнявам. Винаги се съмнявам, но и се опитвам да разсъждавам.
Бъди сигурен - в силата на моралните норми - никога.

:) Доста интересни мнения прочетох ... и все пак се питам - как може да има СЛЯПО ВЯРВАЩИ НА ЕДНА КНИГА КАТО БИБЛИЯТА, ЗА КОЯТО ИМА ДАННИ, ЧЕ Е ПРЕНАПИСВАНА ?! Спор няма - останали са и истински посляния в нея, но те са символично изказани истини или числени кодове , а почти всички ги приемат за буквални .... да не говорим, че в първите й текстове се е споменавало за прераждането, а после те били отхвърлени като неортодоксални ! Пълна лудница !

не може да не вярваш в библията. Всичко ми е показано и доказано. Говори ми Словото от библията, а после ми се доказва в живота. Не е възможно да не вярва човек на Истината. Но, когато е предубеден, все ще намери за какво да се хване, за да не вярва. Ненапразно в притчата за богаташа и сиромах Лазар Авраам казва, че на невярващия и умрял да се изпречи пред него, пак няма да повярва. Бог отговаря на молитвите.

Е ти предствяш ли си аз да напиша подобно нещо. Мисля, че пасажа е на стареца Ефрем, не съм убеден разбира се. Исках да ти кажа, че И ти не си вярващ, защото вярващия приема вярата си без грам да я подлага на никакво съмнение и разсъждение. Не ти стъкмявам никакви съчки под краката. хахахахаха
Чао от мен и не съдете никой за постъпките му, защото всички са ваши братя и сестри и Господ обича равно всички свои деца.
Малиииии, това го казах като невярващ. Чао

Към bogolubie - Когато Божият Дух те учи......
Добре , казваш, че всичко е показано и доказано в Библията ... а как тълкуваш тогава онези 144 000, за които се споменава, че Бог им ударил печата, за да се знае .... ако това ми го разтълкуваш ( а аз знам какво се има предвид ) - ще имаш моите поздравления